П реди двайсет години Берлинската стена и репресивните комунистически режими в Източна Европа се сгромолясаха, за да започне нова ера на политически и икономически свободи. Днес от сгромолясване са застрашени банките и икономиките на Източна Европа.
Полската злота поевтиня с 38% спрямо долара през последните шест месеца. Унгарският форинт - с 32%.
Украйна обяви потресаващ спад от 34% на промишленото си производство през януари в сравнение с миналата година.
Целият свят се тресе, но точно сега окото на глобалната финансова буря
се измести в Централна и Източна Европа.
Ако западните държави не реагират бързо срещу лавинообразната финансова криза, която набира скорост от Латвия до Унгария, рискуваме да заменим ерата на обещания и напредък в Източна Европа с ера на растяща безработица, нестабилност и отслабване на влиянието и идеалите, чието изграждане ни отне десетилетия.
Много американци с право са съсредоточени върху вътрешните ни проблеми, но не трябва да оставаме слепи за глобалните измерения на настоящата криза.
Миналата седмица Латвия стана втората страна след Исландия, чието правителство рухна в резултат на финансовата криза, която вече предизвика бунтове в балтийските страни и Гърция и изглежда ще бъде движеща
геополитическа сила дълго време.
Валутите в Източна Европа се сриват,
тъй като инвеститорите търсят сигурността на долара и еврото. Това означава, че източноевропейските страни, компании и хора изпитват все по-големи затруднения да изплащат огромните заеми в чужда валута.
Това от своя страна само задълбочава проблемите с валутата и така се създава порочен кръг.
На пръв поглед това може да изглежда като традиционна криза на нововъзникващите пазари като онези кризи, на които станахме свидетели в края на 90-те години. Но всъщност е далеч по-лошо.
Това е истинска глобална финансова криза в един изключително взаимосвързан финансов свят и Източна Европа понася главния удар. Много от банките в региона са чужда собственост - в Унгария, например, над 80% - и много от тези банки обмислят сега безпрецедентни протекционистични мерки, изтегляйки операциите си по даване на заеми в родните си страни.
Междувременно заради това, че по-големите страни използват по-голямата част от световния капитал за рефинансиране на собствения си дълг, нововъзникващи пазари като тези в Източна Европа вероятно ще видят, че вратите на банките са затворени за тях.
Следствието е, че
икономиките в Източна Европа вече пропадат по-бързо и по-дълбоко от очакваното.
Има реална опасност, ако всяка засегната от тази криза страна начертае тясно интересите си, няколко страни със стратегическо значение да пропаднат през пукнатините.
Например тежкото положение в Украйна може да предизвика ефекта на доминото и да дестабилизира не само западноевропейски банки с голямо присъствие на източноевропейските пазари, но да промени всъщност и
геополитическата карта.
Америка трябва да подкрепи призива на президента на Световната банка Робърт Зелик към ЕС да оглави координираните глобални усилия успоредно с Международния валутен фонд, Световната банка и други банки за развитие, за да подкрепи икономиките на Централна и Източна Европа.
Австрия също заслужава кредит на доверие за това, че се опита да насочи
вниманието на Европа върху тежкото положение не само на източни страни членки като балтийските страни, но и на съседки, които не са членки, като Украйна.
Източна Европа обаче няма да е последният финансов пожар, който светът ще трябва да потушава в тази криза. Нито проблемите ни ще бъдат само в традиционно нестабилните краища на планетата.
Най-старите ни европейски съюзници също затъват във финансови проблеми, а три от най-важните ни партньори в мюсюлманския свят - Турция, Индонезия и Пакистан, са изправени днес пред остра криза на платежния баланс.
Ние трябва също да гарантираме, че министерството на финансите и държавният департамент на САЩ имат капацитета да се справят с тези бързоразвиващи се кризи в реално време, дори докато те преобръщат вътрешната ни икономика.
Това означава, че Сенатът трябва ясно да покаже готовността си бързо да одобри издигнатите от администрацията на Обама кандидатури за постове
от ключово значение за международната икономика и финансите като
международния екип за министерството на финансите и икономическия екип в Държавния департамент, след като администрацията ги номинира официално.
Нуждите ни у дома са спешни и големи.
Трябва да въведем ред в собствения си икономически двор и ще го направим.
Но докато балансираме между вътрешните и глобални нужди в резултат на
кризата, трябва да имаме предвид, че ако си спестим някои неща днес, рискуваме да си навлечем още по-големи загуби утре.
Ако се ограничим с вътрешните си проблеми, не само ще отслабим позициите си на световната сцена, защото светът ни е изключително взаимосвързан икономически и финансово, но може и да задълбочим собствената си икономическа криза.
Вместо това, докато възстановяваме доверието в нашите собствени пазари, ще трябва да намерим стратегия за формиране на лидерство, споделяне на бремето, изграждане на капацитет на институции като МВФ и разпространяване на стабилност, докато кризата продължава да върлува в света.
Вече загубихме доста през последните няколко месеца. Но двайсет години просперитет, демокрация и изграждане на институции в Източна Европа е инвестиция, която Америка не може да си позволи да изгуби.
----------------------------------------
Джон Кери (johnkerry.com) е сенатор демократ от Масачусетс, председател на Комисията по външни отношения на Сената на САЩ. Той бе кандидат на Демократическата партия на президентските избори през 2004 г.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!