С амо 20% от българските предприемачи финансират своите стартиращи начинания като вземат пари на кредит, сочат данните от Годишния доклад за състоянието и развитието на малките и средните предприятия (МСП) в България, разработен от Центъра за икономическо развитие (CED.bg) и Агенция "Икономика" по поръчка на Министерството на икономиката и енергетиката (вж. пълния текст на доклада в PDF формат).
Проучване на агенция "Естат" (Estatbg.com) сред бизнеса показва, че 2/3 от МСП в България се нуждаят от допълнителен капитал, като за всяко трето от тях сума по-малка или близка до 50 хил. лв. би била достатъчна.
От допълнителен капитал в размер от 50 до 100 хил. лв. се нуждаят около 16% от МСП, до 250 хил. лв. - 9%, а от повече - 12%.
Интерес представлява относителният дял на МСП, които нямат потребност от допълнителен капитал - близо 1/3, коментира ИнфоКредит.
В 73% от малките и средни предприятия потребността от привлечен капитал е свързана с намерение за инвестиции, а в 24% - с покриване на дефицит в оборота.
В рамките на привлечения си капитал близо 28% от МСП използват към момента банкова кредитна линия, а 20% от тях - лизинг, който се утвърждава като сериозен източник на привлечен капитал и реален конкурент на банковия кредит.
Особеното е, че фирмите, използващи тези финансови инструменти, са по-големи, в добро състояние и с по-сериозни конкурентни предимства.
Независимо от кредитната експанзия на търговските банки в страната, проникването на паричния и капиталов пазар в сферата на МСП е много ниско.
За това свидетелстват данните, че почти половината от българските малки и средни предприятия до момента изобщо не са кандидатствали за отпускане на кредит.
Причина за това може да бъдат както опасения на собствениците им, свързани с недостатъчна финансова подготовка, така и съображения за избягване на финансовия риск, особено при едноличните търговци.
Резултатите при това положение са по-голяма сигурност, но и по-ниска възвръщаемост от собствения капитал.
Едва 13% от подадените проекти на МСП за отпускането на банкови кредити са одобрени.
Това от една страна говори за недостатъчна финансова подготовка и нежелание и нежелание или невъзможност на предприятията да плащат на финансови консултанти.
От друга страна, тези от тях, които са преодолели "кредитната бариера" и смело кандидатстват за привлечен капитал, обикновено са твърде задлъжнели и банките не им отпускат кредит.
Според проучване на "Естат" основните причини за големия дял на отказите са: недостатъчно обезщетение - 68,8%, лошо финансово състояние - 31,4%, неяснота в проекта - 27,8%.
Изследване на "Витоша рисърч" показва, че банковият кредит все още остава скъп и трудно достъпен източник за по-голямата част от малките и средни предприятия у нас.
Поради това една част от тях са ползвали потребителски кредит за нуждите на бизнеса си - т.е. по-малки кредити със значително по-високи лихви, за сметка на по-облекчени изисквания за обезпечение.
Около 37% от МСП са ползвали търговски кредит през последните три години (таваните на тези кредити са около 70 хил. лв.). 18% са ползвали инвестиционни кредити, чийто максимални стойности са средно около 78 хил. лв.
Причините за ниската степен на използване на кредити са високите лихви - в 54,3% от случаите, високи изисквания за обезпечение - 40,3%, наличие на "скрити" лихви по кредита - 19%, утежнена документация - 19,6%, недостатъчна според банките кредитна история - 7,7%, недостатъчна компетентност на служителите - 2,1%, или недостатъчната им експедитивност - 1.2%.
Според банкови експерти към момента значителен брой от МСП работят с 10-15% собствения капитал, като останалата част се допълва от привлечен капитал и задължения към доставчици.
Най-трудно получават кредит стартиращите фирми, тъй като те нямат кредитно досие, достатъчно активи и спестявания.
От гледна точка на банките сегментът МСП е привлекателен. Ръстът на кредитите тук е значителен и за 2005 г. той е в диапазона 20-200 хил. лв.
Много банки предлагат облекчени условия за финансиране. Особеното при обслужването на малки и средни предприятия от банките е, че на тях банките предлагат повече консултации, отколкото на корпоративните си клиенти.
