2008 г. е обявена от ООН за година на картофа. В музея на Ван Гог в Амстердам има картина, която е позната на всички холандци и представлява семейство, което яде картофи.
И днес, картофите продължават да заемат централно място в холандската кухня, както като самостоятелно ядене, така и приготвено с други продукти.
Едно от често консумираните ястия с картофи е "ритспот", което се приготвя от смачкани картофи с лук и моркови. Преди сервирането към сместа с добавят и леко запържени парченца бекон. При друга разновидност на това ястие морковите могат да се заместят със ситно нарязано зеле, а парченцата бекон с пушен колбас.
"Стампот" е традиционно картофено пюре, към което се прибавя спанак или зеле и се консумира като добавка към ястия с кайма, например.
Интересно е и яденето наречено със странното наименование "етебликсем", което означава "пушеща светкавица". Става дума за смес от картофи и ябълки, варени на пара до получаването на пюре, към което се прибавя повечко пипер. Според някои рецепти трябва да се добавят още царевица, стафиди или круши.
В Германия картофите са издигнати на голяма почит и се приготвят по най-различни начини.
От картофите може да се приготвят и алкохолни напитки и именно така правят в Швеция с прочутия си аквавит. Картофи се отглеждат по цялата територия на страната като почти всяко семейство притежава парче земя с картофени насаждения, чиято реколта се събира в края на лятото.
По-интересното е, че в повечето случаи картофите служат не за директна консумация, а за приготвянето на популярната алкохолна напитка.
Едно време тя е служила и за универсално лекарство срещу болките в стомаха, кашлицата и хремата. Първата дестилация дава алкохолно съдържание от 75 до 96 градуса, който на практика не може да се пие.
Тази алкохолна течност се дестилира още много пъти, докато се получи чиста напитка. Преди да стане окончателно готова тази "картофена водка" се обработва с различни подправки, но в крайна сметка се получава съвсем прозрачно и неутрално на вкус питие, което се консумира най-често като аперитив.
Заслуга за пренасянето на картофите в България имат чехите, които идват през 1830 г., за да разработват мина "Щаренка" в средната част на Родопите.
Освен по чешка линия картофите са пренесени в България от Румъния през 1825 г. и от Гърция в Самоков през 1835 г. Оттогава до ден днешен картофите са едни от основните хранителни продукти в българското меню.
Картофите са масово консумиран зеленчук и се приготвят по всевъзможни начини независимо от сезона. Най-разпространени са пържените картофи, но без тях не могат да се приготвят национални ястия като мусаката и гювеча.
Картофите съдържат много витамин С и действат неутрализиращо срещу киселините в организма, имат и висока степен на усвояване.
Интересно е, че според книгата за здравословния начин на живот на Сава Доброплодни, издадена през 1865 г., от картофите българите са приготвяли картофен хляб.
Този хляб не е отстъпвал по вкусови качества на пшеничния, дори е бил предпочитан в някои области на България заради хранителната стойност.
С течение на времето са селектирани типично български сортове картофи. Някои от тях като Орфей, Евридика, Рожен отвеждат към "Меката на картофите", планината Родопи, където ги приготвят по най-различни начини.
Типично картофено ястие е пататника. Рецептата се предава от поколение на поколение. Картофите са обелват, настъргват на ренде. Към тях се прибавят сирене, масло, яйца и джоджен. Сместа се обърква и се пече в печка на дърва.
През последните години у нас започна и производството на индустриални продукти от картофи - чипсове, гранулати, пюре и др.
Самото производство на картофи в България обаче е на сравнително ниско технологично равнище, а разходите за добив на продукция са високи в сравнение с други европейски страни.
