П резидентът олицетворява единството на нацията - по конституция. А българската нация - по естеството на една недосъстояла се общност, рядко изпада в състояние на единство.
Най-често то се проявява при състрадание и скръб. И тогава най-често българските държавници или ги обзема истерично прискърбие, или, напук на всенародната печал, играят кървави хора, лигавят се по конкурси за красавици, чешат ловджийска краста и други в тоя дух.
Още на 29 февруари цяла България (а президентът навярно преди всички) разбра, че жертвите от пожара във влака София - Кардам са станали вече 8. От това обаче президентското око хич и не трепна и в ранната първомартенска утрин Георги Първанов бодро метнал пушка на рамо и хукнал по сокаците над Симитли да трепе вълци.
Услужливата местна хайка обаче не сколасала овреме да му курдиса вълк на пусията и за да не останат съвсем празни високодържавните ръце, президентът трябвало да бастиса някаква си лисица.
Из запленяващите симитлийски шубраци на президента хич не му е било до траур - нито в личен, нито в общонароден план. Не можеше, разбира се, да отмени тържествата за националния празник, особено при тая кръгла 130-годишнина, а и на всичкото отгоре в годината на Русия в България.
Но можеше да ги обяви за панихида - напук на столичния кмет, невидял досега в едно панихида и заря.
Не можеше да отмени и високодържавната си ловджийска визита край Симитли
нито пък да я отложи за по-късно, както стана с траура. А и бива ли да не уважи кмета на Симитли Апостол Апостолов, който ще изсече барелеф на Първанов върху Куматинските скали редом с ликовете на Петър Стоянов и Желю Желев, та и България да си има своя Ръшмор и своите Вашингтон, Джеферсън, Линкълн и Рузвелт, гордокаменни за поколенията.
(Ако трябва да правим сравнение, варненското ДПС обаче задмина със светлинни години кмета на Симитли в увековечаването, като подари цяла звезда от съзвездието Касиопея на Емел Етем за 50-ата й годишнина.
Така името на вицепремиерката, която била засипана от благодарности на граждани заради борбата й със снежните бури, ще пръска космическа благодат като вечно искрящ български символ на природно бедствие.)
Ловът не търпеше никакво отлагане, но трябваше да се скрие от кахърната общественост и НСО, другарите от ловната дружинка и президентският пресцентър отдадоха цялата си
гюромихайловска самоотверженост да замаскират президента от медиите
Депутатът от БСП Стоян Проданов например, съратник на президента освен в останалото и по пушка, на въпрос бил ли е с Първанов на 1 март в района на Симитли отговаря: "Дори и да знам, не ми е работа да давам информация дали президентът е бил." Не комунист, а желязо, както би казал поетът - и даже в агнето да му сипят цялата сол, пак ще мълчи с кого е делил кокал.
Баш комунистът Жан Виденов поне не се криеше (завалията го държаха в неведение), когато игра хоро в Копривщица в деня на смъртта на 14-те войничета на софийското околовръстно шосе през август 1995 г.
Вътрешният му министър Любомир Начев пък, лека му пръст, невинен като един изначално несведущ човек, сияеше между гърли на конкурс за миски само часове след като бандити застреляха през май 1996 г. трима полицаи в столичния кв. "Люлин".
Столетницата явно я гони зла орисия все нейните байрактари да бъркат сватба и брадва. И все те да изживяват голямата вътрешна драма на мощната държавнотворческа потентност - да стърчиш със страшна сила само интровертно, когато у теб всичко напира да се покаже.
Как да изпъчиш юнашка снага до най-големите еленови рога, най-свирепата меча глава и най-дългата лисича опашка само за пред тясно обкръжение, от време на време и с по някое фото, невинно прокраднало се в медиите?
Все едно да запееш "И ловец съм, и рибар съм, на купона цар и господар съм" само пред придворни, когато този химн на величавата българска екстровертност трябва да проехти от Рила до Родопите и от Беласица до Сакар планина. (Космическата Етем поне не се озърта толкова дали папараци не дебнат личността в историята и ще получи кръщелното свидетелство за звездата от Касиопея сред пищни гюбеци в нашумял столичен чалга клуб.)
Нацията спокойно може да се огледа в президента си. На практика неговата основна функция е точно тази.
Авторът е зам. главен редактор на zagrada.bg
