П резидентът на Кения Мваи Кибаки, чийто избор за втори мандат се оспорва тези дни в кървави безредици, е роден през 1931 г. в племето кикую.
Италиански мисионери го покръстили като католик и му дали името Емилио Стенли, което той отдавна не използва.
Ходил в мисионерско училище и през 1950 г. завършил гимназия като отличник с най-висок успех.
Като почти всички от източноафриканския елит, следвал в Университета "Макерере" в Кампала в тогавашната Британска Източна Африка (днес Уганда).
Докато учел икономика, политика и история, станал активист на Асоциацията на кенийските студенти, завършил като първенец на випуска и получил британска стипендия за престижното Висше училища по икономика в Лондон (London School of Economics and Political Science), което завършил като бакалавър по държавни финанси.
Връща се в Африка и веднага влиза в политиката. От 1960 г. Кибаки е член и лидер на единствената по онова време политическа партия в страната - Африкански национален съюз на Кения (КАНУ).
След обявяването на независимостта на страната през 1963 г. е депутат и министър на финансите до смъртта на президента Джомо Кениата (1889-1978). При президента Даниел арап Мои е и вицепрезидент, и финансов министър.
През 1974 г. сп. "Тайм" го включва в списъка на 100-те потенциални бъдещи най-влиятелни личности в света.
Веднага след въвеждането на многопартийна система (1991) Кибаки напуска КАНУ и съзадава собствена Демократическа партия, която бързо става най-мощната опозиционна сила. През 90-те години два пъти се кандидатира за президент срещу Мои, но не успява.
Едва през 2002 г. с цената на мъгляви обещания, които той никога не изпълнява, успява да убеди опозицията да участва в президентските избори само с един кандидат.
Обещава на другия влиятелен партиен лидер Райла Одинга да го направи министър-председател, но не спазва и тази уговорка и тази е главната причина за избухналата вражда между двамата.
По време на предизборната кампания Кибаки едва оцелява след тежка автомобилна катастрофа, за която остават подозрения, че е предизвикана от политическите му съперници. Кибаки обаче печели с огромна преднина изборите през декември 2002 г., които преминават напълно демократично и без насилие, и става третият президент на Кения.
В първия си кабинет успява да осигури баланс между всичките 40 етноса и всички политически партии в страната. Маниерът му на управление се различава и от патерналистичния стил на Джомо Кениата и от авторитарния на Мои. Води остра борба с корупцията и дори отстранява членове на кабинета.
През 2005 г. обаче губи референдум за промяна на конституцията, защото мнозина министри се обединяват срещу предлаганата от самия него нова редакция, която предвижда много по-силна роля на държавния глава в управлението.
Тогава той разпуска парламента и правителството, сформира ново и си създава много нови политически противници.
Когато след поредните президентски избори на 27 декември 2007 г. Централната избирателна комисия набързо го обяви за победител със съмнителния аванс от 230 хил. гласа, опозицията оспорва резултата и започнаха кръвопролитията.
Мваи Кибаки е женен за Люси Кибаки, първата дама, от която има четири деца. Тя активно участва в кампании за предпазване от СПИН чрез употреба на презервативи. В Кения заразени от болестта са 7% от населението.
Президентът има дъщеря и от другата си официална връзка - с Мери Уамбуи, която живее в провинцията и полуофициално се ползва от привилегиите на първа дама - охрана и държавна лимузина.
Мваи Кибаки днес е един от най-едрите земевладелци в Кения - притежава огромни ферми във всички райони на огромната страна.
