- Г-н Александров, от ЦИК реагирахте остро срещу кампанията на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) "Пусни гласа си!", а от ведомството на Николай Василев отговориха, че не виждат проблем в тази инициатива. Какво ще бъде развитието на този проблем?
- Законът е категоричен. На Министерския съвет или на отделен министър се възлагат организационно-техническата подготовка и те имат да извършват определени дейности по подготовката на изборите.
Разяснителната кампания е единствено в правомощията на ЦИК. Това изрично е записано в закона като нейни правомощия.
Законодателят е имал предвид, че правителството и отделни министри не могат да провеждат такива кампании, защото може да има конфликт на интереси.
Вероятно всички са виждали и чували клиповете, които се излъчват - те са направени строго по закона.
Откровено казано, ЦИК понякога прави компромиси с художествената стойност за сметка на това да се спази нормативният акт и да не се въвеждат в заблуждение българските граждани.
Те трябва да получат правилна ориентация какво биха могли да правят, какви са техните права и задължения по време на изборите.
- А какво смятате да предприемете, при положение че провеждането на такава кампания от МДААР е факт?
- Смятам, че резултатът от тази кампания няма да е кой знае какъв. Слава Богу, тази година поне не раздават тенджери и чайници, за да повишават избирателната активност.
ЦИК трябва да бъде сезирана, ако някой смята, че този подход нарушава правилата на предизборната кампания и тогава ще се произнесе. До този момент при нас няма такъв казус.
- Правите забележка на министър Николай Василев...
- Да речем...
- Как се развива подготовката на евроизборите?
- Към този момент е извършено всичко, предвидено в закона. Назначени са районните и секционните избирателни комисии, техните състави са попълнени.
Провеждат се обучения на РИК, които на свой ред след това ще обучат СИК. Одобрени са и са в печат изборните книжа.
Бюлетините вече са готови и се разнасят по график по областните управи. Подготвят се техническите средства - тъмни стаички и стелажи.
- Как стои въпросът с гласуването извън границите на България?
- На тези избори секции могат да бъдат откривани само в дипломатическите и консулските представителства. По решение на нашите дипломатически представители са разкрити 38 секции в 35 населени места, общо в 25 страни.
Най-много секции има в Германия - там са четири, във Франция и Турция - по три, и в другите страни - по една или две.
- Има ли интерес от чужди наблюдатели за този вот?
- Акредитиране на чужди наблюдатели прави Министерство на външните работи. Доколкото ни е известно, няма много голям интерес.
България е член на ЕС, страна с доказана демократична традиция. Знаем, че колеги от румънската ЦИК са пожелали да дойдат и те най-вероятно ще присъстват като наблюдатели.
- Как ще бъде преодолян проблемът в малките населени места, където на предишни избори се е получавал парадоксът някои от политическите сили в листите да нямат представители в комисиите?
- Преговорите за съставите на СИК се водят в общините и при кметовете. Така че партиите, които не разполагат в определено населено място със свои хора, могат да изпратят от друго място.
Те ще могат да гласуват в секциите, където са назначени. Ще могат спокойно да изпълняват служебните си задължения.
Вече са назначени всички секционни комисии - над 11 500. Около 100 хил. души ще участват в изборния процес като членове на СИК.
- Какви други проблеми очаквате да Ви поднесе изборният ден?
- Винаги се случва някои от членовете на секционните комисии да не се явят. Но хората знаят какво трябва да правят.
До 7 ч. сутринта всички секции трябва да бъдат открити. Ако липсват членове на секционни комисии, има определен ред, по който се заместват.
Там където има кворум, може да се работи и в непълен състав - да речем, ако комисията е от деветима членове, трябва да бъдат най-малко пет.
Изискването е нито една партия да няма мнозинство и секретарят и председателят да са от различни политически сили.
- Смятате ли, като институция, която има функции по разясняване на технологията на гласуване, че обяснихте добре на българските граждани принципа на преференциалното гласуване?
- Това е новост в нашето законодателство. Положихме усилия да го обясним. Разчитаме много и на медиите.
Надяваме се комисиите добре да прочетат и да разберат методическите указания. Разчитаме и на кампанията, която провеждаме, както и на опита на българските граждани в най-различни начини на гласуване.
- Мислите ли, че 15% праг за задействане на разместването в листата не са прекалено висока граница?
- Дали е висок или нисък процентът, ще покажат изборите. Но така или иначе в европейската практика преференциалното гласуване се ползва.
Праговете са различни. Те са въпрос на политическо решение и няма някаква изборна практика за това колко трябва да е процентът.
Всяка страна решава за себе си. 15% е сравнително висок праг - в Австрия е 5%. Има страни, в които цялата листа се пренарежда от избирателите.
