"Топ Гиър": Малечко Палечко в Страната на великаните

4 ч. сутринта е и минаваме край 15-метров сфинкс, а до него има 30-етажна пирамида. Изсмуквам последните капки от енергийна напитка, която има вкус, сякаш е направена от ядрен материал, неподходящ за атомен синтез.

Това е вторият ми половин литър от захарна смърт, затова прозяването изчезва до следващата пряка, където съзирам долната част на Айфеловата кула, а последните акорди на щрайх квартет се процеждат мързеливо през отворения прозорец.

За ужас на истинските парижани музиката се носи от сградите по "Шан-з-Елизе" на около 3 м от лявата ми страна.

Всеки автомобил, който минава наоколо, изглежда масивен.

Всъщност не изглежда, а е масивен

Девет от всеки десет пъти на нивото на страничното ми стъкло съзирам окачване и джанти. И всичко е толкова пъстро.

Дразнеща, мигаща радиация, която гризе очните ви дъна като неонов червей. Чувствам се като Алиса в Страната на чудесата, само дето имам брада.

Две минути по-късно зяпам Статуята на свободата на фона на Ню Йорк и се чудя какви ли са били съставките на онази чудовищна енергийна напитка.

Или тази кола вече е съсипала разработването на водородни клетки, като е прескочила направо в технологиите на паралелните вселени и дупки в пространствено-времевия континуум. Или съм в Лас Вегас. В "Смарт". Друг вариант няма. По дяволите.

Ето ни значи: малък автомобил, изправен срещу голяма страна, обсебена от прекомерните размери. Да започнем с клишетата - по-голямото е по-хубаво, най-голямото е най-хубаво, а малките пластмасови коли ги бодат с вили на фона на музикално изпълнение на банджо.

Притеснителното е, че "Смарт" е съвсем рационален автомобил

Малък, прибран, добре направен, символ на разумната мисъл. А Лас Вегас е неонова църква, в която се правят жертвоприношения на олтара на разточителството - той е голям, разпрострял се град и 90 процента от него са лъскави фасади.

И затова е перфектното място да тестваме дали "Смарт" може да победи Америка. В края на краищата, ако оцелееш в антирационално място като град насред пустинята с макети на Ню Йорк, "Шан-з-Елизе" и Хеопсовата пирамида на 800 м един от друг, значи си твърд победител.

Първото, което се набива на очи, когато карате "Смарт" в САЩ, където размерът наистина има значение и пикап "Форд F150" е нормален автомобил за градско, е, че колата е наистина много малка. Брилянтно малка. Свежо малка.

В Европа "ФорТу" е съвсем мъничко по-къс от останалите супер мъници, а последният модел даже беше разпънат с няколко сантиметра, за да заяви: "Не съм пък чак толкова малък."

В Невада обаче този автомобил изглежда крехка и миниатюрна играчка

Особено когато е паркиран пред MGM Grand в компанията на "Додж Чарджър", "Нисан Титан 5,7" и с "Хъмър" зад гърба.

Второто е, че ако искате да получите положителни отзиви за избора си на транспорт през САЩ, забравете за "Ревентон" и си вземете "Смарт". Поне в околностите на хотела ни е така. Разни хора се тълпят само и само да го видят, а в един момент се хванаха на бас дали пък могат да го обърнат.

Спират ни навсякъде и започват да си говорят с нас през свалените странични прозорци. След: "Какво е това?", три въпроса си поделят палмата на първенството. Единият е: "Безопасен ли е?" Вторият е: "Електрически ли е?", а третият: "Колко харчи?"

Постоянно сме заобиколени от внимание. Пияните хора се смеят, а трезвите бърчат чела и мислят. "Трябва ни такова нещо, казва един тип, който носи бомбе, и съвсем не се шегува. - До работа пътувам 15-16 км, а не ми се иска да въртя километража на корвета си."

Е, може би Ал Гор е нямал точно това предвид, но резултатът е подобен.

Разходката из Вегас, където сякаш нощният живот не спира, показва няколко неща. Градът не е най-доброто място да се бориш с часовата разлика, като изсърбаш токсична доза таурин в кутийка. Кълна се, не само аз съм така.

Тук виждаш не само гореспоменатите макети на разни забележителности в мащаб 2:3, но и гигантски бутилки "Кока-кола", в чиято вътрешност може да скачаш с парашут.

А от втория етаж на един от магазините стърчи огромен "Харли Дейвидсън". "Смарт" се плъзга през този цирк като зрънце здрав разум в бульон от извратени приумици.

Не трепна дори когато някакъв човек, съставен предимно от кости, се залепи на стъклото с надпис в ръце "Трябват ми пари за наркотици". Аз, от друга страна, се направих на литовец, неразбиращ и бъкел английски.

В място, където пространството не е проблем, рационалното използване на пътното платно не стои на дневен ред. Затова има камиони чудовища, маскирани като семейни автомобили.

"Смарт" обаче е като Малечко Палечко в тази страна на великани

и това му носи преимущества, които няма да откриете в Рим или Лондон.

Той може да се промъква. Може да изскача от засада. Може да се паркира на места, където, строго погледнато, не би трябвало. Но, от друга гледна точка, защо да не е разрешено да паркира перпендикулярно на бордюра, ако не пречи на движението? Така де.

Цялата сериозност на проблема лъсва, когато се отбиваме в магазинче, където се дават под наем покрити колички за голф за разходка из пешеходната зона. Всички са по-големи от "Смарт".

Важно е да се отбележи, че критиките, отправени към "Смарт" в Европа - бавната полуавтоматична трансмисия, твърдата возия и пълната липса на сносно управление, в САЩ просто изчезват.

Завоите са на 90? или въобще ги няма, а системата на светофарите е такава, че просто няма нужда да сменяте предавка със съединителя. "Перцата" са съвсем достатъчни и не се налага да хващате калпавия скоростен лост.

Пътищата като цяло са доста гладки и не ви разместват пломбите като изровения европейски асфалт, а скоростта на градския трафик е такава, че няма нужда от ускорение, което да ви скърши врата.

Вярно е, че по магистралата

"Смарт" е най-малкото нещо, пътуващо по която и да било от шестте ленти,

но няма проблеми с поддържане на темпото. Никой не се хвърля да кара с пълна газ, а мъникът с лекота влиза в комфортните 130 км/ч.

След приятното градско шофиране и леката конкуренция по магистралата е шокиращо, че излизането в пустинята не е по-различно. Скоростта отново не е цел номер 1, а в Невада явно всички карат лежерно с лакът извън прозореца.

След като смених грубите очертания на мегалополиса с червения пясък и далеч по-приемливото осветление на около 80 км навътре в пустинята, почувствах странно усещане за релакс.

Когато карате в град, френетичен като Вегас, бягството в пустошта действа като шепа валидол. Всичко се успокоява, дишането става по-дълбоко, а нервите започват да се отпускат.

Заслужава си да отидете в парка. Спрете на някое от многото достъпни места и ще останете поразени от факта, че след визуалния фалш на града пустинният пейзаж е като бледа рисунка с пастели и тебешири.

Затова "Смарт" ефикасно изрязва доста народ по широките шосета и си спечелва множество изумени погледи. Най-шокиращо от всичко е, че Лас Вегас не завършва с предградия или единични постройки тук-там. Градът просто спира като отсечен. Неонова кула, малко по-малка неонова кула, скала, храсти, пясък.

От града до националния парк-резерват се стига за няма и един час. И при всяко спиране привличам все повече и повече внимание. Само положително.

И така е по-добре. Тишината е оглушителна. Хората всъщност говорят по-бавно и без изключение се втренчват в "Смарт". А той изглежда добре, спрян на върха на една скала.

Това не е точно "дзен" моментът, на който се надявах. По-скоро приличаме на импровизирано пътуващо маркетингово шоу на подвижен плакат за минувачите.

В този момент си мисля да си направя тениска, на чийто гръб

да щамповам отговорите на постоянните въпроси

Така ще изглежда нещо от рода на ""Смарт".

Произвежда се от "Мерцедес-Бенц". Много сигурен и безопасен. Тази част тук се нарича Tridion-обезопасителна клетка. Харчи около 4 на 100, ако карате спокойно".

След всички шеги обаче повечето любопитковци си тръгват замислени. "Смарт" не е анатемосан в САЩ, просто е нов и плаши местните.

Единственото заключение, което може да се направи от нашето импровизирано проучване, е малко изненадващо - Америка харесва тази кола.

Не става дума само за това, че е готина, а защото хората тук я разбират. Осмислят намерението, целта... Осъзнават, че коли като тази са все по-нужни. Не за да заменят големите, шумни возила, а просто да ги отменят, когато трябва да се отскочи до магазина или да се отиде на работа. Янките схващат.

Което ме навежда на мисълта, че

"Смарт" ще покори Америка

Не защото е моден, а защото в САЩ са готови за нещо по-леко и не чак толкова агресивно.

След векове плюскане на пържоли хората вече са готови да хапнат и от салатата. Затова Германия нахлува в Америка, въоръжена с водни пистолети. Луда идея. Но може и да проработи.