Циркът

Г олемите френски циркове се радваха на многобройна публика за празниците в края на годината. Това се очакваше, тъй като французите се завръщат под куполите на традиционните циркове.

В същото време съвременните циркови трупи, чийто брой доста нарасна преди трийсетина години, срещат трудности при икономическото оцеляване.

Може би бъдещето се намира някъде между двете артистични възможности.

През 70-те години традиционният цирк започна да се задъхва, а на сцената се появи ново поколение от професионалисти, дошли от училищата, а не от големите циркови фамилии.

Днес се наблюдава обратната тенденция

и класическите циркове започват да си припомнят успехите от златните години.

За да можеш да играеш един спектакъл в добри условия, трябва да можеш да го играеш дълго време, трябва да разполагаш с шапито, а в днешно време е трудно да разположиш шапитото в големите градове, споделя Марк Фуйан, президент на асоциацията "Territoire du cirque".

Според него хората по-често инвестират в театрални и концертни зали, отколкото в терени за издигане на циркове със съответните удобства като електричество, вода и евентуално санитарни възли.

В същото време обаче това излиза по-евтино. Днес цирковете се издигат в близост до покрайнините на градовете, а не до центъра.

Най-големият и прочут чешки цирк - "Берусек", е създаден преди 150 години

Въпреки репутацията на тази институция, публиката напоследък посещава спектаклите все по-рядко, а оттук следват и финансови трудности.

Цирковата трупа, която е съставена от 40 дресьори, жонгльори, акробати и клоуни, разполага с 70 животни и представлява образец за цирковото изкуство в Чехия.

Въпреки това обаче "Берусек" не получава никакви субсидии от държавата, нито от местните власти и дори няма свой спонсор.

За да се рекламира, циркът разчита единствено на интернет сайта си и информацията от ухо на ухо.

Днес хората от цирка обикалят да търсят зрителите един по един, като предлагат сериозни намаления за семейни посещения.

За осигуряване на тъй необходимите средства "Берусек" организира и посещения на менажерията, както и кратки турнета из Германия.

Публиката обаче ще се завърне много трудно под шапитото на класическия цирк, докато продължават да никнат като гъби посредствени циркове предлагащи елементарни спектакли.

Откакто сградата на Софийския цирк изгоря през 1983 г.,

българският цирк е на колела и непрекъснато пътува

През 1993 г. той претърпя втори удар. Тогава бяха освободени 350 души, а преди три години базата за репетиции бе ликвидирана, след като базарът "Илиянци" купи "Български циркове и лунапарк".

Най-известните артисти продължиха с гастроли по света, а у нас за цирка напомняше някое и друго шапито, издигнато за временните представления на пътуващите трупи.

Миналата година след гастрола на най-големия български цирк "Монте Карло" се породи надежда, че публиката ще се върне трайно под купола.

Циркът е български, макар и да носи името на Монте Карло - градът известен с щедрото си домакинство за цирковото изкуство. Името говори за световното равнище на артистите в него.

В случая зад него стои известната трупа Балкански, едни от първите

носители на голямата награда за цирково изкуство

връчвана от принца на Монако.

Циркът обиколи страната и показа номера от предишни години, които обаче никога не се виждани в България. Това, което със сигурност е винаги любопитно за зрителите, но те го видяха за последен път, е дресура на диви животни.

Във връзка с членството си в ЕС България е поела задължения да

не се показва дресура на животни, с изключение на домашни

В програмата бяха показани клоунада, акробатика, еквилибристика.

"Не бях ходила от дете и съм впечатлена. Представлението е невероятно" , споделя от една от многото зрителки.

За нея най-вълнуваща част от програмата е коронният номер - "Колелото на смъртта".

При него артистът не може да се обезопаси при евентуално падане. Колелото се върти с над 70 км/час, а пълен оборот прави само за три секунди.

Номерът е смаял жителите и гостите и на Брюксел, където циркът е разпъвал шатра на площад "Робер Шуман". Местата в шатрата са 1800.

Циркът се придвижва от място на място с 24 тира, 8 коли и още 8 камиона. Мечтата обаче на цирковите артисти е да построят в София стационарен цирк.

Идеята се споделя и от фондацията на името на големия илюзионист Васил Николаев-Орфи и някой ден може да стане факт.