Инфлация. Какво беше това?

Т олкова дълго данните за инфлацията бяха престанали да бъдат интересни за широка публика, че при завръщането на темата сега като че ли изплуват повече болезнени рефлекси, отколкото рационален анализ.

Обясненията за поскъпването на някои стоки в България в по-голямата си част са грешни. Оттам тръгват и някои грешни препоръки към политиката. Това, на което се противопоставям в следващите редове, са например тези схващания:

- Поскъпването на храните е резултат от местен проб­лем със земеделието, следователно на местното земеделие трябва да се помогне със солидарна грижа;

- Поскъпването на живота, както го мери Националният статистически институт, оправдава натиска за по-високи заплати в държавните сектори и по-високи социални плащания;

- Индивидуалният потребител е напълно безпомощен срещу поскъпването на живота, т.е. той е безкрайно немобилен по отношение на стоките и услугите, които купува, както и по отношение на мястото, където ги купува.

Земеделските цени и инфлацията на еврото

Инфлацията на основните валути, в които сме свикнали да измерваме стойността - долара и еврото, беше значима в периода 2004 - 2006 г. Те изгубиха сериозна част от стойността си, измерено в основните търгуеми промишлени суровини.

За илюстрация погледнете какво се случи с цената на медта, която за около две години скочи три пъти (по цени в евро, в долари - скокът беше още по-значим). През 2006 г. металите поскъпнаха средно с около 55% в долари, а златото - с 24%.

За причините зад обезценката на валутите няма да става дума тук. Важното е, че глобалната инфлация първо нямаше как да подмине отворената икономика на България.

И второ, инфлацията на валутите, въпреки че в началото се изразяваше основно в по-бърз ръст на цените на металите и другите промишлени суровини, няма как да не застигне земеделската продукция.

През дванайсетте месеца до август 2007 г. хранителните суровини поскъпнаха с около 30%, измерени в долари. Поскъпването беше по-леко, измерено в евро, но също беше по-силно от очакваното от публиката, особено на фона на историческа тенденция към дефлация на земеделските цени поради бърз технологичен бум и подобряване на производителността в сектора.

Поскъпването на земеделската продукция е глобално и има в сърцевината си монетарен характер (т.е. инфлация на основните валути), а не е толкова свързано с моментни шокове в предлагането. Тези глобални причини би следвало да обяснят по-голямата част от последното регистрирано поскъпване на храните в България.

Това е вярно, при положение че земеделският пазар у нас не е бил натоварен с нови данъци, административни разходи или ограничения пред търговията.

Затова не очакваме да има поевтиняване на земеделската продукция (при сценарий без някаква фундаментална технологична промяна), т.е. очакваме относителните цени - цените на земеделската продукция, измерени в количество други стоки, да се стремят към нивата си отпреди 2004 г.

Различни инфлации за различните потребители

Средната годишна инфлация според индекса на потребителските цени е 6.2% до август - по-ниска от инфлацията през 2006 г. (7.3%), но все пак далеч над очакванията на правителството и на независимите макроикономис­ти в България.

Индексът е официалното измерване на "поскъпването на живота", т.е. промяната на разходите на домакинствата за едно и също количество стоки и услуги.

Понеже това е "официалното" измерване на инфлацията за средния български пот­ребител, на тези числа се базират и повечето от исканията на синдикати (и не само) за по-високи бюджетни заплати и по-високи социални плащания.

Инфлацията обаче може да се различава чувствително според структурата на потребителската кошница. Това означава, че чисто статистически погледнато, методологията на НСИ трябва да е близо до безупречна при пресмятането на средните разходи за живот, за да се приеме за основа за политически решения.

Ако статистиката не е била достатъчно бърза при актуализацията на непрекъснато променящата се потребителска кошница, сметките няма да са верни.

Освен това, докато храните поскъпват, има стоки и услуги, които поевтиняват. Такива са например тютюневите изделия след освобождаването на търговията на България през 2007 г.

При други стоки не се забелязва средна промяна на цените (например съобщенията) или има по-леко от средното поскъпване (например транспорта). Ако потребителите са увеличили дела на такива продукти в своята кошница, за тях инфлацията е по-ниска от отчетеното.

 Но по-важното е, че различни модели на потребителско поведение са свързани с различни потребителски инфлации. В сравнението на два стилизирани модела потребители (вижте таблиците) поскъпването за единия потребител за последните дванайсет месеца е близо 14%, докато за другия - 8.5%.

Политиките на държавно определяните доходи трябва да взимат предвид различните индекси на поскъпване за различните потребители. Последните данни наистина подкрепят по-силен натиск за увеличение на държавните доходи, понеже хората с по-ниски доходи (според мен повечето от тях по-близки до модела на потребител 1) преживяват по-силна инфлация. Но исторически тенденцията е обрат­ната - за по-силна инфлация на потребител 2, който не е цел на политиките на държавните разходи.

Индивидуалните потребителски решения имат значение

Индивидуалният потребител може да влияе на собствената си инфлация чрез промени в структурата на потребителската кошница. Идеята, че той е безсилна жертва на поскъпването на живота, не изглежда логична на фона на промените в потреблението, които очевидно следват промените в относителните цени.

Потребителите сменят местата на различни продукти в своите приоритети. Например, ако бензинът продължава да поскъпва, някои хора биха могли да прибягнат до ограничаване на говоренето по телефона.

Важно е да се знае, че въпреки средното поскъпване на земеделските стоки, не всички цени се движат с еднаква скорост. Това дава достатъчно място за индивидуална оптимизация в моменти на инфлация като сегашния.

Само няколко примера от цените на производител в земеделието - пшеницата и яйцата са поскъпнали с около 1/2 по данни за второто тримесечие на 2007 г. (спрямо същото тримесечие година по-рано), докато пилетата са поскъпнали с 12%, а соята - само с 3.5%.

В дългосрочен план разликите са още по-значими - достатъчно значими, за да напомнят на фермерите, че и техните индивидуални решения за насочването на инвестициите имат значение.

Регионалните различия в цените също дават доб­ра основа за оптимизация. Едно и също количество левове купува различно количество потребление в различните градове на България.

Мобилността може да бъде полезна в такива времена за средния българин, колкото и да не е свикал с нея. Тя може да замени очакването на държавна намеса в свободните цени.