Сензационно кратка магистрала между България и Сърбия предлагат специалисти и граждански организации

Д а се построи сензационно кратка и евтина само 90-километрова магистрала от София до сръбското селце Предеяне, вместо магистрали до Ниш през Калотина (180 км) и до Куманово през Гюешево (186 км) - това предлагат Гражданският общински съвет - София, инициативата "Граждани за София", граждански и екологични организации.

Те представиха позицията си днес пред журналисти и ще я изпратят на президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев, председателя на столичния общински съвет Владимир Кисьов, кмета на София Бойко Борисов и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Предложението към държавниците е да обединят усилията си и да
предприемат действия за изпълнение на възможно най-краткия, икономически най-ефективния, устройствено целесъобразен и екологично съвместим европейски коридор.

По него може да се изградят автомагистрала и жп линия, които ще решат всички проблеми по трасетата София-Белград и София - Скопие.

Трасето трябва да свърже София-Брезник-Трън със с. Стрезимировци на границата и с. Предеяне в Сърбия.

Съвместяването на коридорите 8 и 10 в участък от 90 км е гаранция, че с четири пъти по-малко средства и за четири пъти по-кратко време България ще се свърже с европейската пътна мрежа, обясниха инициаторите.

Този алтернативен проект на дългоочакваната магистрала София-Ниш беше представен за първи път в началото на 2004 г. от Националния център по териториално развитие (НЦТР) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Трасето започва от западната дъга на Софийския околовръстен път при жк "Люлин", преминава на запад при землищата на Банкя и Божурище, след това през Брезник, Трън и стига границата при село Стразимировци.

На сръбска територия предлаганото трасе минава под планината Грамада или я заобикаля от север, след което при селището Предеяне се свързва с автомагистралата Белград-Скопие-Солун.

През февруари 2004 г. тогавашният директор на НЦТР арх. Петър Диков, който сега вече е главен архитект на София, обоснова разработката на кръгла маса за "Паневропейски транспортни коридори", организирана по програма на Пакта за стабилност.

В продължение на десетилетия политически проблеми са спирали развитието на пътната връзка Ниш-Пирот-Димитровград между България и Сърбия, а след промените през 90-те години проблемът стана и финансов, защото липсва инвеститор.

В същото време от изключителна важност за Югоизточна Европа е коридор №8 - връзката на Адриатическо море, Южна и Западна Европа с Черно море.

И двата коридора с частите им в българска, сръбска и македонска територия минават през сложен релеф, което означава скъпо строителство и все още недоказани натоварвания.

Идеята за трансевропейските транспортни коридори № 10 (в частта Белград-София-Истанбул) и № 8 от Тирана през Скопие до София и Бургас обаче може да бъде осъществена чрез връзка между тях като се съвместят предлагания участък от жк."Люлин" в София до Предеяне с дължина 90 -100 км. На българска територия са 70 км.

При Предеяне е най-близката точка на магистралата Белград-Ниш-Скопие-Солун до българската граница

- по права линия разстоянието там е около 20 км. Има информация, че сръбската страна е получила финансиране за доизграждане на целия участък на магистралата от сръбско-унгарската до сръбско-македонската граница. Там остава строителството на отсечка от около 100 км до сръбско-македонската граница.

Според българските специалисти проучване на предложеното трасе ще докаже, че независимо от теренните трудности между Стразимировци и Предеяне, то е сериозна алтернатива на строителството на отделни магистрални трасета от Ниш до София и от Скопие до София.

Има предварителни разчети, че новото трасе може да се реализира в рамките на 400 млн. евро, разделени поравно между двете страни - участъкът на сръбска територия е три пъти по-къс, но пък минава през места с изключително труден терен.

Изчислено е, че пътят от София до Ниш по новото трасе ще е по-дълъг с около 10 км, а пътят София-Скопие - с около 15 км, а условията за пътуване ще се подобрят чувствително.

Ако алтернативното трасе бъде реализирано, то може да окаже много сериозно влияние върху развитието на цялата стратегия за магистралите в Западна България.

Съществуващите пътища София-Кюстендил-Гюешево-Скопие и София-Драгоман-Пирот-Ниш ще продължат да изпълняват сегашните си функции, като обслужват прилежащите територии и осъществяват връзка между двете страни.

Специалистите казват, че предлаганото алтернативно трасе и бъдещото му възможно продължение южно от Прищина, през Призрен към Шкодра, а оттам - към Дубровник и Рим, би било и реверанс към историята.

Римският път Виа Паулиана е бил не само за нашествия на завоеватели, но и за духовно общуване между Изтока и Запада. През тези древни български, сръбски, албански, босненско-херцеговински земи към Рим може би е минал и пътят на светите апостоли Петър и Павел.