Н а 17 февруари Косово ще отбележи първата годишнина от едностранната си декларация за независимост от Сърбия.
Несъмнено населението на Косово, което е предимно етнически албанци, ще празнува щастливо и шумно.
Но благодарение на руското противопоставяне на каквато и да е нова резолюция на ООН за статута на Косово, неговата независимост остава крайно спорна.
Новата държава досега е призната само от 54 от 192-те страни членки на ООН, а пет от 27-те членки на Европейския съюз са сред отказващите да признаят независимостта на Косово.
Дори и при това положение, мнозината критици, които мрачно предвидиха, че едностранната независимост със сигурност ще предизвика ново избухване на насилие и етническо прочистване, вълна от неконтролирана емиграция, трафик на наркотици и хора, голямо надигане на сръбския национализъм и дори подновяване на войната на Балканите, се оказаха грешни пророци.
Днес Косово е предимно мирно, макар и бедно. Неговото сръбско малцинство и техните религиозни обекти са защитавани от силите на НАТО.
Най-голямата мисия на ЕС в чужбина от полицаи, съдии и митнически служители, известна като ЕУЛЕКС, е успешно разположена в страната, включително в нейните населени със сърби райони.
И макар Сърбия все още да отказва да приеме независимостта на Косово, тя сега има най-проевропейското правителство в своята история.
Що се отнася до мрачните предупреждения, че независимостта на Косово ще създаде ужасен прецедент за други размирни региони, беше напълно предвидимо, че руснаците ще се позоват на него като пример по време на тяхната война с Грузия миналия август, след което те прибързано признаха независимостта на две откъснали се грузински територии Абхазия и Южна Осетия.
Но в реалността това не бе повече от тема за дебатиране. Никой не вярва сериозно, че ако Косово все още бе провинция на Сърбия, Русия не би започнала война с Грузия. А руското признаване на двете грузински територии бе последвано само от една друга държава - Никарагуа, с малко признаци други да я последват.
Независимо от това, позицията на Косово остава несигурна. Тя ще получи голяма подкрепа, ако петте страни от ЕС, които още не са я признали -Испания, Гърция, Румъния, Словакия и Кипър, променят мнението си, както неотдавнашна резолюция на Европейския парламент силно препоръчва.
Тези страни имат разбираеми опасения за собствените си гранични спорове или бунтовнически региони. Но те знаят, че един ден ще трябва да признаят Косово. Колкото повече те отлагат решението да направят това, толкова повече помагат за създаването на впечатление за европейско разединение, което е лошо за Косово и останалата част от Западните Балкани и, наистина, за самия Европейски съюз.
Истината е, че всички страни от Западните Балкани в момента имат някакви проблеми. Навсякъде глобалната икономическа криза удря силно с намаляване на външните инвестиции и увеличаване на безработицата.
Хърватия, която е най-близо до присъединяване към ЕС, изненадващо бе блокирана от дребния граничен спор със Словения.
Македония не е напреднала в уреждането на дългогодишния си спор с Гърция за своето име.
Босна наскоро загуби своя международен върховен представител и двете основни части на Босна продължават да са в конфликт.
А надеждите в Сърбия, че дълго отлаганото споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС може скоро да влезе в сила увехнаха, заради опозицията вътре в съюза - холандците и белгийците настояват сърбите първо да намерят и предадат на трибунала на ООН в Хага Ратко Младич, босненския сръбски генерал, обвинен за геноцида в Сребреница.
Тук може да се проследи обща тендеция. Балканите може би не са на челните места на вестниците както през деветдесетте години, но напрежението и атавистичният национализъм, които помогнаха за възпламеняването на няколко регионални войни след разпадането на бивша Югославия, остават.
Може да се признае, че няма сериозен апетит за нова война на Балканите, дори и сред най-радикалните сръбски националисти. Но опасността от насилие и политическа нестабилност е все още голяма и това забавя целия регион като го прави по-малко привлекателен за инвеститорите.
Както повечето анализатори на Балканите и в Брюксел отдавна признават, най-доброто решение е всички страни от Западните Балкани да бъдат поставени в релсите на пътя към членство в ЕС.
Именнно съблазнителността на ЕС е тази, която запази поделената Босна заедно и тласна Сърбия, макар и неохотно, към по-голямо сътрудничество с Хагския трибунал.
Поради това ЕС трябва да държи вратите си отворени за бъдещи членки. Само тогава той ще може да бъде сигурен за мирното и щастливо бъдеще както на Косово, така и на останалата част от Западните Балкани.
криза, която тихо расте" />
