- НАТО представи стратегията „блокирай, притъпи и сломи“ за спиране на евентуално руско нападение чрез дронове, високоточни оръжия и удари по снабдяването и командните мрежи.
- Европейските служби предупреждават за засилени руски хибридни заплахи, включително саботажи, кибератаки и нарушения на въздушното пространство.
- Планът идва на фона на разногласия в НАТО: САЩ търсят сближаване с Москва, докато европейските съюзници настояват за запазване на натиска върху Русия.
NATO’s top general has unveiled a new war plan for countering a Russian attack on members of the alliance, embedding lessons learned from the front lines in Ukraine. What does the new NATO plan include, and what are European agencies warning about? https://t.co/S4gfCVZxNy https://t.co/3qRUui7To6
— Al Jazeera English (@AJEnglish) October 13, 2026
Най-висшият военен командир на НАТО представи нов план за противодействие на евентуално руско нападение срещу държави членки на Алианса, в който са включени поуките от фронтовите линии в Украйна. Това посочва Al Jazeera.
В понеделник, по време на Варшавския форум по сигурността, генерал Алексъс Гринкевич, който от 2025 г. е начело на Европейското командване на въоръжените сили на САЩ и е върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, представи т.нар. „теория на победата“ на НАТО. Той заяви, че планът се основава на три стратегии, предназначени да спрат нахлуването още в самото му начало: „блокирай, притъпи и сломи“.
Обявяването на плана идва на фона на все по-честите предупреждения от европейските разузнавателни служби за нарастващите заплахи от Русия. Те включват както възможността за конвенционални военни действия, така и „хибридна война“, която може да обхваща всичко, от кибератаки до саботиране на подводни кабели.
В опит да успокои нарастващите опасения в Алианса Гринкевич заяви: „Искам да уверя един милиард граждани на нашия Алианс, че сме готови да се справим. Знаем какво трябва да направим. Знаем как да го направим.“
Новият план на НАТО обаче се появява в момент, когато самият Алианс изглежда разделен по въпроса как да се справи с Русия. Това става след поредица от скорошни жестове на американския президент Доналд Тръмп към руския президент Владимир Путин, включително последния му спорен план за освобождаване на руски дизелови горива за световните пазари въпреки санкциите срещу руския петрол.
И така, какво включва новият план на НАТО и за какво предупреждават европейските служби? Как реагира Русия? И дали съюзниците изобщо са на едно мнение по всички тези въпроси?
Командващият НАТО в Европа предупреди Русия с „разрушителен удар“
- Какво включва новият план на НАТО?
Генерал Гринкевич заяви пред Варшавския форум по сигурността, че НАТО не смята военния сблъсък с Русия за „непосредствен или неизбежен“, но въпреки това ще бъде готово за такъв.
„Прилагането на теорията на победата, която представих днес, би изисквало да издам заповеди, които се надявам никога да не ми се налага да давам“, каза той. „Но нека няма никакво съмнение: ако избухне война, ще блокираме и ще притъпим всяко нападение, а ако то не спре, ще сломим силите, които извършват агресия срещу нас“, допълни той.
Както обясни Гринкевич, стратегията „блокирай, притъпи и сломи“ има за цел да спре нападението, а не да завладява вражеска територия.
Позовавайки се пряко на поуките от фронтовите линии в Украйна и от конфликтите в Близкия изток, генералът заяви, че планът разчита на използването на високоточни оръжия в „достъпно големи количества“, като дронове и други автономни системи.
Според плана силите на Алианса първо ще „блокират“ нападението по границата, за да спрат настъплението на противника на бойното поле. След това ще „притъпят“ атаката, като нанасят удари по настъпващите войски от въздуха, морето и сушата. Накрая ще се стремят да „сломят“ противника, като атакуват веригите му за снабдяване и командните му мрежи.
„Ако се наложи, ще сломим вражеските сили и оперативната бойна система, насочена срещу нас“, заяви той. „Вражеските формирования ще бъдат лишени от попълнения и доставки. Вражеските командири няма да могат да управляват силите си. Вражеските войски и възможностите за тяхната поддръжка ще бъдат отслабени и унищожени“, допълни той.
НАТО ще удари Калининград, Беларус и Санкт Петербург, ако Русия нападне
- Нарастват ли руските заплахи в Европа?
Миналата седмица ръководителят на германското външно разузнаване Мартин Йегер предупреди, че страната рискува да бъде въвлечена във „военен конфликт“ с Русия, като заяви, че Москва все по-често възприема Берлин като основен противник.
Като пример за ескалиращата заплаха той посочи опит за атака с дрон срещу украински товарен самолет на летището в Лайпциг през август. Германският вътрешен министър Александър Добриндт също предупреди за „сенчеста война“, свързана с Русия и включваща саботажи, кибератаки и други тайни операции.
Във Франция президентът Еманюел Макрон предупреди миналия месец, че хибридната заплаха от Русия срещу Франция и други европейски държави се е засилила през последните седмици. Той разпореди да бъдат подготвени планове за защита на критичната инфраструктура.
Британският министър-председател Анди Бърнам заяви, че при встъпването си в длъжност е получил потвърждение, че Русия се е намесила в референдума за Брекзит през 2016 г., макар да не представи публично доказателствата в подкрепа на тази оценка. Миналата седмица той пътува до Берлин, за да се срещне с германския канцлер Фридрих Мерц, като една от темите на разговорите беше борбата с руската хибридна война.
В края на миналия месец Русия отправи ядрено предупреждение към НАТО, като заяви, че е готова да използва арсенала си, включително ядрени оръжия, ако Алиансът се опита да изолира Калининград, руския ексклав, граничещ с Полша и Литва.
През юли румънското министерство на отбраната съобщи, че от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. е регистрирало 33 случая на навлизане на руски дронове във въздушното пространство на страната. Осемнайсет от тези нарушения са били извършени през настоящата година, а румънски изтребители F-16 са свалили три дрона през същия период.
Полша също обвини руските разузнавателни служби, че са организирали палеж на станция за сателитен интернет Starlink в село Вола Кробовска миналия месец. Варшава определи инцидента като част от руската кампания за хибридна война срещу държавите, подкрепящи Украйна.
Норвегия също отправи подобни предупреждения. Беате Гангос, ръководител на Службата за полицейска сигурност на страната, заяви тази седмица, че Европа е изправена пред най-сериозната си ситуация в областта на сигурността от Втората световна война насам. Така тя подкрепи опасенията за предполагаеми руски саботажи и тайни операции в целия континент.
Неконвенционална руска атака може да доведе до “значителни” жертви
- Какво казва Русия?
През август Русия предупреди Великобритания, че може да понесе „последствия“ заради доставките на дронове за Украйна, използвани при далекобойни удари по цели на руска територия.
„Действията на Лондон неизбежно ще имат последствия, за които той ще трябва да отговаря“, заяви руското посолство в Лондон в изявление от 17 август. „Колкото по-дълбоко се намесва в конфликта и колкото по-голяма е подкрепата му за терористичната машина на Киев, толкова по-висока ще бъде цената, която ще плати“, допълват оттам.
Въпреки това миналия месец руският президент Владимир Путин заяви, че Русия не се подготвя за „какъвто и да било вид“ конфликт с Европа. Той добави, че Москва няма „реални мотиви“ да изостря напрежението, и разкритикува европейските държави, които твърдят обратното.
„Мнозина в Европа говорят, че очакват нападение от Русия, и затова смятат, че трябва сами да се подготвят за военни действия, за война с Русия“, заяви Путин пред журналисти в Санкт Петербург.
„Искам още веднъж да подчертая: не се подготвяме за каквито и да било военни действия срещу Европа“, отбеляза той.
Путин добави, че Русия обмисля позицията си по въпроса за възобновяване на мирните преговори с Украйна след неотдавнашните украински атаки срещу руски обекти, особено срещу енергийната инфраструктура.
„Що се отнася до предложенията за възобновяване на преговорите, да, всички те са на масата и всичко е възможно. Но след всичко, което направиха, ще обмислим внимателно какви ответни стъпки трябва да предприемем“, заяви Путин.
НАТО: Съществува „реална възможност“ неконвенционална атака от страна на Русия
- Единен ли е НАТО?
Откакто встъпи в длъжност като президент на САЩ, Тръмп неведнъж критикува останалите членове на НАТО, че не поемат достатъчно голям дял от финансовата тежест за отбраната. Той изрази недоволство и от общия отказ на съюзниците да се включат във войната на САЩ и Израел срещу Иран.
В резултат на това нарастват опасенията, че не може да се разчита на Тръмп да окаже подкрепа, ако такава се наложи в рамките на Алианса, посочват анализатори.
През август, след като руското консулство в Лондон предупреди Великобритания за „последствия“ заради предоставянето на далекобойни дронове на Украйна, бившият руски заместник-министър на външните работи Андрей Фьодоров заяви пред Би Би Си, че това може да включва и възможни нападения. По думите му много от военните експерти, които понастоящем съветват Кремъл, са „убедени“, че НАТО няма да реагира решително, ако Русия нанесе удар по Великобритания.
„Тръмп няма да позволи на НАТО да отговори“, заяви той.
Разделението в Алианса по отношение на Русия се задълбочава, тъй като Тръмп се стреми към сближаване с Москва, докато европейските правителства настояват натискът върху Русия да се запази, ако войната в Украйна трябва да приключи.
Миналия месец Вашингтон покани Путин на срещата на върха на Г-20 през декември в Маями, ход, който беше възприет като възможен край на дипломатическата изолация на Москва след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна през 2022 г.
Европейският съюз отговори, че Русия продължава да бъде член на Г-20, но заяви, че ще продължи да осъжда нахлуването независимо дали Путин ще присъства на срещата.
Разделението се задълбочи миналата седмица, когато Тръмп обяви сделка, позволяваща износа на руски дизел към американските и световните пазари и временно облекчаваща санкциите върху руските горива. Администрацията му заяви, че този ход може да помогне за понижаване на цените на енергията и да насърчи Путин да се върне на масата за мирни преговори.
Критиците предупредиха, че сделката ще осигури приходи за Русия и същевременно ще подкопае западните усилия за ограничаване на военните ѝ възможности.
Междувременно Тръмп засили критиките си към украинския президент Володимир Зеленски и заяви, че Украйна трябва да избере нов лидер, готов да сключи сделка с Русия. Зеленски определи споразумението за дизеловото гориво между Тръмп и Путин като „несправедливо и нечестно“, аргументирайки се, че то ще облагодетелства Русия.
Външните министри на ЕС също подчертаха, че европейските санкции срещу Русия ще останат в сила въпреки сделката между Вашингтон и Москва.
В неделя Тръмп заяви в публикация в социалната мрежа Truth Social, че е договорил „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, според което двете страни ще се въздържат от далекобойни удари по енергийните съоръжения на противника. Зеленски обаче заяви, че това е „новина за мен“, макар да добави, че Украйна ще спазва подобно примирие, ако и Москва го спазва.
Независимо от това Русия, която също не е потвърдила, че е приела енергийно примирие, продължи да нанася удари по украински обекти в понеделник, съобщиха украински представители.
