С кептиците по отношение на глобалното затопляне често се оказват подведени от грешки в спътниковите данни за Земята.
Нова сонда обаче може значително да повиши точността на тези интерпретации и да сложи край на дебатите за промяната на климата във връзка със спътниковите данни, четем в сп. "Ню Сайънтист".
Скептиците по отношение на промяната на климата често се позовават на анализа на Джон Кристи от университета в Алабама, Хънтсвил, извършен през 1992 г., който показва, че по данни от спътниковите записи от 1979 г. нататък затоплянето на тропосферата е съвсем незначително.
Мнозина обаче възразяват, че анализът на Кристи, наред с други негови недостатъци, игнорира несигурността на спътниковите данни.
Именно благодарение на несигурността скептиците изобщо съществуват - категоричен е Найджъл Фокс от Британската национална физическа лаборатория в покрайнините на Лондон.
Доколкото те се позовават на несигурни резултати, няма да можем да обосновем убедително, че климатът наистина се променя, настоява той.
Част от несигурността се дължи на калибрирането на т.нар. "хиперспектрални сензори", с които спътниците са снабдени, обяснява Фокс.
Тези сензори са предназначени да следят радиацията, излъчвана от Слънцето и Земята, на базата на широк диапазон от честоти.
Те могат пряко или непряко да измерват много параметри, вкл.
средната температура на планетата,
количеството на аерозолите в тропосферата,
здравословното състояние и жизнения цикъл на посевите...
като всички тези данни се използват за оценка на промяната на климата.
Въпреки голямото старание и прецизността, с която тези сензори се калибрират на Земята, в първоначалните им настройки неминуемо настъпват големи промени, които понижават точността на измерванията.
След като спътникът бъде изстрелян в орбита, единственият начин за рекалибриране на устройствата му е сравняването им с тези на другите спътници.
Настройките на апаратурата на тези спътници, от своя страна, също са претърпели промени и като резултат от това може да са станали по-малко чувствителни или с течение на времето да са загубили калибрираността си.
Това означава, че при наблюдаването на Земята от космоса несигурността съвсем не е незначителен фактор.
Напр. степента на грешка при измерването на цялата слънчева радиация, достигаща до Земята, се оценява на 0,3%. Макар да не изглежда голямо, отклонението от 0,3% би могло да промени средната температура на Земята с цели два градуса - достатъчно, за да предизвика миниледников период в някои райони на Европа, както се е случило през XVII век.
Този проблем може да се реши, като се калибрира направо в орбита, предлага Фокс.
Той и колегите му са изобретили спътник, наречен от тях "проследяващо радиометрично помощно земно-слънчево студио", който е в състояние да ограничи несигурността до 10 пъти!
Това ще бъде първата непилотирана сонда, калибрираща инструментите си в космоса.
Напр. сателитът ще филтрира светлинни вълни с точно определени дължини пряко от Слънцето и ще предава получената информация на миниатюрни звукови сензори.
Така той би могъл да предоставя база за калибриране на другите спътници, предназначени за изследване на Земята.
Фокс ще представи изобретението си на семинар на НАСА, посветен на слънчевото излъчване, който ще се състои през юли.
Необходимостта да се повиши точността на спътниковите данни, за да се изчислят промените на климата, става все по-неотложна, потвърждава Джоана Хейф от департамента по космическа и атмосферна физика на Кралския колеж в Лондон.
Фокс подчертава, че прецизността на тези измервания може да се окаже решаваща за международното разрешаване на спора за допустимото количество въглеродни газове в атмосферата.
Напр. би могло да се постигне международно споразумение за засаждане на дървета, които да поглъщат въглеродния двуокис и така да позволяват изпускане в атмосферата на по-големи количества от него.
На тези дървета обаче ще трябва да им се осигурят благоприятни условия за съществуване, а евентуалните подобрения биха могли да бъдат засечени само с добре калибрирани сензори.
