К ак да създадете етническо напрежение? Вземете държава със слаби институции, добавете голяма доза бедност и чувство за социална несправедливост, поръсете щедро с популизъм, и готово.
В България през 2007 г. всички тези съставки са общо взето налице. Бедността все още е факт - средният доход е едва четвърт от този на ЕС, докато цените започват да застигат европейските.
Ключови социални институции капитулират при изпълнението на основните си задължения. Здравеопазването, пенсионната система и други форми социални грижи едва функционират през последните 15 години. Едно от последните проучвания на "Алфа Рисърч" сочи голямо обществено недоволство от работата на правителството в тези области.
Съдебната система е критикувана и у дома, и от международната общност. Досега тя ефектно се проваля да се наложи като средство за борба с корупцията и организираната престъпност - и двете процъфтяващи в България.
Въпреки че ЕС имаше възпитателен ефект и наложи известен напредък във всички тези области, положителното развитие остава недоловимо за обществото. Недоверието му към институциите остава изключително високо. Според допитвания 70% не вярват на парламента и съда, а около 50% - на полицията.
Популизмът също е с достойно място на сцената и избутва много партии все по-надясно. "Атака" не само се установи стабилно в парламента, но и с постоянство увеличава популярността си.
Успехът на лидера й Волен Сидеров, който се класира за балотаж срещу Георги Първанов на последните президентски избори, подтиква все повече партии да увеличават дозите национализъм в политическите си програми и кампании.
Всичко това е чудесна основа за процъфтяване на
разнообразни форми на етническа и религиозна нетърпимост.
И ако някой си въобразява, че през последните 17 години на преход България е пристъпила към интеграция на етническите групи въз основа на демократични ценности и вярвания в човешките права, той е доста наивен. Етническите групи са по-раздалечени една от друга от всякога.
С възвръщането на правата им в началото на демократичните промени, общностите започнаха да придобиват правото да изучават свой език, демонстрират вярванията си и да имат политическо представителство ? все неща, които направиха по-видими различията.
През това време българските лидери повтаряха своята хипнотизираща мантра за "вродената етническа толерантност" на българското общество.
Това не попречи на ръста на обществения национализъм, а, както обобщава анализаторът Валентин Данчев, само "даде възможност на българите да практикуват ежедневно своята нетолерантност, като същевременно вярват, че са идеал за етническа търпимост".
По подобен начин българите си самовнушават, че страната им е стабилен член на ЕС, докато в действителност етническите проблеми са зад ъгъла.
Особено разстройва българите идеята за позитивната дискриминация.
Бяха положени много усилия да се подобри животът на групите в неравностойно положение, особено на ромите, които в много отношения изкараха най-тежко икономическата криза на прехода.
Но за 15 години вече стана ясно, че тези усилия направиха поне толкова лошо, колкото и добро. Тъй като те бяха извършени по крайно несистематичен начин, без да са част от национална стратегия, те имаха ред негативни странични ефекти ? както върху цялото общество, така и върху малцинствените групи, на които се опитваха да помогнат.
От една страна те не можаха да решат основните проблеми на малцинствата, като например неравнопоставената им позиция в образованието и на трудовия пазар.
От друга страна кампанийният характер, а понякога и грешната посока на тези усилия подсили неприятните чувства сред българите. Те наложиха устойчиво идеята, че данъкоплатците осигуряват незаслужен комфорт на "мързеливите" малцинства.
Това схващане в момента доминира всичко от уличните разговори и форумите в медиите до журналистическите публикации.
"Така, значи пари на данъкоплатците ще отиват да спонсорират циганите!", гласи един от много подобни коментари под текст за строежа на общински домове за ромите в Пловдив.
"Щеше да е добре да подпомогнат вместо това млади български семейства с две или повече деца, но изглежда ги е грижа повече за циганите!"
Неотдавна дори министър от правителството употреби подобен език. Емилия Масларова, по ирония на съдбата министър на социалните грижи, заяви, че й се ще да е ромка, за да не трябва да си плаща сметките.
В недоволството си от ниското ниво на социални грижи от страна на държавните институции
все повече хора обвиняват за неволите си малцинствата.
Представата, че ромите са отговорни за по-голямата част от престъпността в България се е развила по подобен начин. По-рядко изразявана, се оформи идеята, че на мюсюлманското малцинство не трябва да му се вярва, и че то може да се превърне в гнездо на терористи ей така изведнъж.
Всичките тези послания постоянно присъстват в популистката реторика на крайно-десните. "Нагла циганка обра невинен английски турист", гласи типично заглавие на ежедневника на "Атака".
Проучване на "Алфа Рисърч" от миналия март показа, че 32% от българите смятат за възможно в страната да се стигне до етнически сблъсъци. Още по-голям процент - 38%, вярват, че ако е най-вероятно той да е между етнически българи и роми.
Сега въпросът е как българското общество да бъде спряно, преди да е завило зад онзи ъгъл, зад който ни чакат сблъсъци. Трудна цел - още по-трудна, тъй като съществуването на проблема дори още не е признато.
Албена Шкодрова е директор на Балканската мрежа за разследващи репортажи (www.birn.eu.com) за България. Този текст е изработен в рамките на проекта "Как да пишем за малцинствата" на Балканската мрежа за разследващи репортажи, с финансовата подкрепа на Държавния департамент на САЩ.
