- Да, разбира се. В моите писания най-често се занимавам с абсурда в ежедневието, в бита. Интересува ме желанието на човека да се спаси от предметния свят и да отлети за един друг космос, където няма закони и земно притегляне. Това са мечтите на хора, които са прекалено обвързани с това да се справят с живота си.
И друг път съм казвал, че през последните години българинът основно се занимава с това да се справи. Да съумее да си изплати вноската по заема, да съумее да има кола и апартамент, да изучи децата си. Това са нормални неща.
Но нашенецът се вкопчи във всичко това, понеже сме в екстремална ситуация. Чрез това взиране в ежедневието, той започна да губи своя облик на свободен човек. Истински независимият винаги успява да погледне с ирония към това, на което робува.
- А как се държи истински несвободният?
- Ще ви дам един пример. Веднъж пиех кафе в една сладкарница. До мен две момичета разглеждаха каталог за козметика и дрехи.
Такова всеотдайно посвещаване направиха в продължение на един час на лосиони, балсами и шампоани! То не бяха истерии, възклицания и спорове!
В крайна сметка виждаш как тези хора не могат да разберат, че това, което правят, е глупаво. Да не говорим, че съм чувал хора от младото поколение да казват гордо: "Защо трябва да ходя на театър, като мога да се напия!".
Всичко това е резултат от истерично вкопчения в материалното живот.
- Политиците обаче обещават, че след 30 дни ще бъдем страшно свободни като едни истински европейци...
- Преди време някой ме беше попитал "Какво значи присъединяване към Европа?". Според мен наистина постепенно всичко ще се промени. Основно законовите разпоредби.
Предполагам, че ще има по-добър контрол. По-важното е, обаче, хората да проумеят, че западният свят не е само компютрите, мобилните телефони и хубавите маркови дрехи.
Има неща, които се наричат архитектура, живопис, музика, историческо наследство, писатели, мислители, философи. Това е лицето и смисъла на думата "Европа".
Голяма грешка би било да не разберем това. Радостта от това да се докоснеш до всичко това не може да се сравни с покупката на мобилен телефон или марково яке.
- А формалната дата означава ли, че изведнъж на 1 януари ще се събудим европейци?
- Не. Ние сме в мъглата на Европа. Някак си не можем да преминем през облака и да я видим истински.
Винаги съм казвал, че всичко е въпрос на личен избор и на стремеж към самоусъвършенстване. Всичко зависи само от конкретния, единствен човек.
Мен примерно ме питат "Защо не приобщите към театъра хората, които никога не са го посещавали?". Според мен това е много крайно, безумно и глупаво - да се молим на хората да влизат в театъра. Човек се приближава до изкуството от необходимост, от вътрешна духовна потребност.
Важен е и центърът на една ценностна система. Това не може да са супермаркетите и огромните магазини.
Когато стане въпрос за театър или книга, същите хора си стискат десетолевката. Къде тук е ценностната система?
Имаме много голям проблем. Животът не е това. Това е болест, която много ме притеснява.
- Накрая - кое е изречението от Вашата книга, което описва настроението и героите в нея и в света около нас?
- Сещам се за нещо, което казва една от моите героини: "Нямаш право да подминаваш добрината!" Това е нещо, което много ме занимава.
Важно е да не пропускаш тези хора. В този напрегнат, агресивен и брутален свят, в който живеем, добрината трябва да се оценява и човек трябва да я пази.
