НИЕ ПИШЕМ ИСТОРИЯТА ДНЕС-ЩЕ ИМА ЛИ КОЙ ДА Я ПРОЧЕТЕ УТРЕ?

Д�с �с всеки едни  от нас е замислен и улисан в сивото си и забързано ежедневие.Никой не обръща внимание на малките  и съществени неща, без които не бихме могли да съществуваме. Властта , парите и богатството са придобили много по-голямо значение от любовта към любимите ни хора, природата и нейните обитатели.

Човек използва всички блага, предоставени му от майката природа.Но някой замислял ли се е дали трябва да направи нещо в замяна?Все пак нищо не ни се дава ей така без да има някаква уловка.Нека да вземем пример от ежедневието-правим услуги на даден човек, просто защото знаем, че по –късно може да се нуждаем от неговата помощ.Никой не би дал на другиго нещо, което знае, че няма да му бъде върнато.А какво правим ние-хората?Използваме ресурсите на нашата планета без да ни интересува какво ще се случи в бъдеще.Изчерпваме недрата на Земята до капка, навлизаме с все по-мощни ракети и самолети в небето й-използваме всичко без да даваме нищо в замяна.Няма да сте съгласни с това си положение, ако бяхте на мястото на планетата ни, нали.............?

Но нека да благодарим на Земята за нейната благосклонност към нас и затова, че всеки ден изцеждаме жизнената й сила до краен предел и въпреки това продължаваме да живеем необезпокоявани.Капка по  капка енергийните източници се изчерпват, капка по капка изчезва и ценната вода.Но защо ли точно ние трябва да се тревожим за това, след като сега всичко ни е поднесесено просто ей така-нека другите да му мислят.Помислете си какъв би бил живота  ни без водата...щяхме ли въобще да сме способни да оцелеем?Може би не, но защо тогава не осъзнаваме тази бъдеща опасност от заличаването на живота на планетата ни.Без вода живота ще изчезне.Няма човек, който да не осъзнава какво богатство е тя-все пак ние същестуваме благодарение на нея.Организма ни съдържа голям процент от тази течност, по-голямата част от планетата ни е заета от вода и тя е важен източник на жизнени сили както за растенията, така и за животните.Грешно  е мнението, че тя е неизчерпаем източник.Всяко нещо, което се използва прекомерно и неограничено, все пак някога свършва.Водата също ще изчезне някога-но обикновения човек не се вълнува от нещата, случващи се в друг момент  от време, а само от тези, касаещи сегашното му положение.

Водата е толкова ценна, че повечето от нас не могат и  да си представят.Златото, нефта и платината имат цена, но водата-тя е безценна.Човек не пие диаманти, скъпи имения и коли.Няма по-приятно нещо от това да видиш как тя дава началото на нов живот, съживява изгорелите от слънцето треви и цветя, дава наслада на ожаднелите животни, радва деца и възрастни с чудните си морета, езера и ледници.Един нов свят се появява, когата водните капки паднат на изсъхнала земя и заличат пукнатините.Водата-това сме ние, това е началото на света.Ако правим всичко възможно за опазването на този ценен ресурс, то ние уважаваме самите себе си и подсигуряваме светлото бъдеще на нашите деца и внуци.Жалко е, че огромна част от хората се молят за капка вода, докато други се къпят в собствените си басейни.Вярно е , че вторите притежават много пари, но когато изчезне водата-богатството няма да бъде достатъчно за дори една глъдка от тази животворяща течност. Замислете се другия път, когато си пеете под душа или оставяте чешмата да тече, докато си миете зъбите.Децата в пустините никога не биха направили това, защото знаят истинската стойност на водата.И докато струята тече от чешмата, по бузката на някое дете се стича сълза за чаша вода.Човек оценява нещо, когато вече го загуби и е твърде късно да си го върне обратно-дано съвременното населения по-скоро да осъзнае цената на своите блага.Водата притежава велика мощ-способна е да разрушава със силните си вълни и поройни дъждове, но е велика и с това, че носи живителната сила вътре в себе си.Явно се питате каква ще е тази малка молекулка, носеща със себе си тайната за съществуването на целия свят.Обикновено най-простите неща стоят в основата на най-сложните, но без тях пирамидата на живота не би съществувала.Водата носи радостта от новия живот и мъката, скрита в човешките сълзи, носи насладата и разочарованието от направеното-защото е огледалото на света....и когато  я погледнем, виждаме собствените си постижения и грешки, виждаме самите себе си.

Нека да ценим водата, защото благодарения на нея ние се будим всеки ден с надеждата, че всичко ще се оправи и светът ще просъществува.Но този механизъм, наречен свят, няма как да съществува без своето както искате го наречете-гориво, енергия или живителна сила.И ако не се грижим за нас, нека поне да се погрижим за нашите последователи.Решението на проблемите с водата не е в ръцете на бъдещето, ние сме тези, които трябва да се  погрижим за съществуването си и кога, ако не сега.Ще бъде хубаво, ако лекомислието ни не доведе до загубата на хиляди невинни живота.Победите и насладата не се постигат лесно, но е казано-капката е издълбава камъка не със своята сила, а с постоянството си.Нека всеки от нас носи в себе си силата на капката, защото само ако носим нещо вътре в сърцата ни, наистина ще бъдем загрижени за неговото опазване и просъщестуване!!!