Какъв би бил животът ни без прелестта на природата? Какво бихме правили, ако не можем да се разходим сред дървета и цветя, ако не можем да вдишаме морския бриз, ако не видим полета на първия щъркел или на прелестната лястовичка?...
Къде бихме завързвали мартеничките си, ако дърветата не побеляваха от плодните си цветове? Хиляди въпроси можем да си задаваме, свързани с природата и нейните вечни дарове. Те са част от самите нас, ние сме част от природата и се чувстваме безкрайно комфортно в нейните прегръдки. Уханието на земя и цветя, плодовете, които слагаме на трапезата си и изпълват с аромат домовете ни - та това е нашия живот! Знаем всичко това, но даваме ли си сметка, че за да имаме тези прелести, за да живеем пълноценно, трябва да пазим природата .
Трябва да и даваме въможност да ни "отглежда" чрез своите дарове. Природата, която ни дава и въздуха, и храната и здравето - тази природа е под заплаха и ние сме тези, които носят заплахата. В стремежа си да си създадем удобства, ние я накърняваме и застрашаваме. Често тя показва тежкия си характер чрез земетръси, бури, наводнения и взема жертви- за да ни покаже, че е жива и че е мощна. Да ни покаже, че ние сме нейните деца и че трябва да я почитаме. Тогава идва мигновението на вина и гузност,тогава се сещаме, колко сме малки и безпомощни пред стихиите на природата...
И започваме да се питаме за БЪДЕЩЕТО НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ. Ние, по възрастните, сме категорични, че трябва да направим всичко възможно и да опазим прекрасното и многообразие и красота, които ни осигуряват човешко съществуване. Говорим, създаваме фондации, измисляме състезания и форуми, учим децата в училище и в университети, че това е важно, че това е съдбоностно , защото няма по-прекрасно място за нас, хората, от това , наречено планета ЗЕМЯ. Естествено, развитието на цивилизацията руши природни общности и вериги, за да даде удобство на хората в битуването ни. Но как да направим така, че да съвместим и двете неща - да имаме цивилизационно развитие, и да опазим природата с нейното пълнокръвие и многообразие?!
Този сложен казус стои пред световната общественост и по него работят хиляди експерти. Самите ние, българите, имаме десетки еко организации и фондации, които развиват огромна дейност за опазване на растителните и животински видове. Създадени са Червени книги, в които са изредени защитените видове, България е разделена на "защитени" територии, издадат се постановления и нареждания, свързани с опазването на видовете... В размножителните периоди се контролира уловът на животни, риби и птици. Правят се поредица от инициативи, за да се запази еко равновесието, за да можем да се наслаждаваме на зелена и красива природа, да чуваме птичи песни...
Екологичното сдружение "За Земята" извършва колосална дейност, насочена към енергийните източници. Целта на сдружението - да влезе в програмите на училищата екообучение - е повече от похвална и с голямо бъдеще. "Екопак" се бори с липсата на навици за разделно събиране на отпадъци, което също бавно , но сигурно става част от битуването на съвременния човек. Неизброими са инициативите и , съответно, добрите постижения, свързани с опазването на природата. Последната европрограма - да се изследват и проучат живите организми в Черно море, започва да тече. Всички форми на живот ще се търсят в продължение на няколко години и ще се види реалното състояние на биоживотът в нашето прекрасно Черно море.
Ще се обмислят разумни програми и перспективи за неговото бъдещо опазване , което ще осигури на поколенията тази толкова красива и жизненоважна морска среда. Почистването на плажните ивици, на природните резервати, еко бригадите, "събуждането" на енергията и съзнанието на хората към природата и нейното бъдеще, е в ход и аз съм оптимист, че ще се овладеят доста от негативите. Още повече, че ние, българите, сме напредничав народ и бързо осъзнаваме важните и ценните неща, с които да се съобразим и опазим. Мисля, че ако се ползват медиите активно в тази посока, ако в училищата се говори постоянно и се създават инициативи, свързани с опазването на природата- фактите ще бъдат изненадващо добри. Има една прекрасна идея- след всеки училищен изпит, в който се ползват стотици листове хартия, да има кампании за залесяване.
След години, когато порастналите ученици се събират за техните юбилейни абитуриентски балове, ще могат да видят своите "деца"- вече порастналите дървета и ще знаят, че са оставили една цивилизационна следа и че се отблагодарили на природата по един достоен начин. Песимист съм по отношение на глобалните природни проблеми, където обикновения човек няма достъп и възможност за контрол и участие. Топенето на ледниците, затоплянето на климата и др. тревожни природни симптоми са в ръцете на политици и държавници, които да регламентират проблемите и да контролират спазването на законите. Ще привърша с мисълта на Пиер Буаст:"Всичко, което е противно за природата, е противно за обществения порядък." Да бъдем и занапред хора и природа- един неразделен тандем на живота, красотата и хармонията.
