С поред анализа на Световната банка (WorldBank.org) в доклада й за източноевропейските държави в ЕС незавършените реформи в България и Румъния ще забавят структурната им адаптация като членки на съюза.
Въпреки стабилния икономически растеж на двете държави техните структурни разлики с 15-те по-стари членки на ЕС от Западна Европа остават твърде големи.
Най-големи разлики се посочват в сферите на управлението, пазарните регулации и трудовата заетост, коментира радио "Дойче веле".
Ниският дял на работещата част от населението - под 56% в България и около 57,5% в Румъния, е много под средната работна заетост в ЕС, която е над 62% от цялото население.
Ниска заетост се смята за един от упоритите фактори в структурата на най-новите еврочленки, който е потенциална заплаха за икономическата им стабилност.
Икономиките на двете държави според Световната банка са структурирани непропорционално. Земеделският сектор дава от 8 до 11% от брутния вътрешен продукт, а в него са заети 25 до 32% от цялата работна сила.
Различията между градските и селските райони в България и Румъния също са големи и нарастват, което ги прави различни по структура от западноевропейските членки на ЕС.
Около 40% от населението на Румъния и около 30% от населението на България живее в селски райони.
Икономическите успехи на двете балкански страни не са се отразили на стандарта на живот, не са достигнали до големи социални групи и бедността остава твърде висока, се каза в доклада на Световната банка.
На развитието на човешкия капитал се отделя недостатъчно внимание, което според анализа заплашва България и Румъния с недостиг на работна ръка в бъдеще.
Постепенното отваряне на трудовите пазари на останалите членки на ЕС за работници от България и Румъния ще увеличи липсата на баланс между предлагането и търсенето на работна ръка, смятат експертите.
Това от своя страна ще създаде натиск за промени в трудовото възнаграждение. Смята се, че 1 млн. българи и 1,5-2 млн. румънци вече работят нелегално в европейските държави.
Според доклада на Световната банка това вече създава недостиг както на неквалифицирани работници, например в строителството, туризма и земеделието, така и на квалифицирани работници като компютърни специалисти, доктори, медицински сестри и инженери.
Едновременно със загубата на работна ръка България и Румъния тревожат анализаторите с това, че в тях се усеща умора от реформите.
В Румъния приватизацията започва да се забавя, в България се бавят различни приватизационни процедури, а и в двете държави се бави дерегулацията на пазара на работна сила и правенето на бизнес остава трудно.