К ато се заредиха искания за поскъпване на тока, та няма спиране.
Първо електроразпределителните предприятия в Западна България решиха, че им трябват средно 10% отгоре от 1 юли, за да си изпълнят инвестиционната програма.
АЕЦ "Козлодуй" заяви, че има намерение да продава тока с 8% по-скъпо заради затварянето на 3 и 4 реактор.
Истински рекорд обаче удари Националната електрическа компания (НЕК) - тя поиска да продава тока на индустриалните си клиенти (които са вързани директно към преносната мрежа) с 27.76% по-скъпо, и то от 1 април. Както и с 24.56% да се вдигне цената за ЕРП-тата и със 17% - цената за преноса на електричество, която се плаща от търговците.
Какво ще се случи, ако тези цени бъдат одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Очакваният сценарий
Ако електроенергията поскъпва по веригата от производител до обществен снабдител (ЕРП), съответният процент на увеличение по някакъв начин трябва да се отрази и в цената за крайните потребители. Затова икономистите пресмятат, че само повишението на НЕК ще доведе до 19% по-високи цени за потребителите на ЕРП-тата - предприятията, които купуват ток от мрежата със средно напрежение и битовите потребители.
Това означава и минимум около 1.3% по-висок индекс на потребителските цени.
Какво правеше досега регулаторът. Одобри с 5% до 7% по- високи цени на производствените централи от юли 2006 г., вдигна със 7% цената на НЕК след това от октомври, а през декември повиши с 12% тарифата на ТЕЦ "Варна" заради проблеми с доставките.
Цените за крайните потребители обаче останаха без промяна, въпреки че ЕРП-тата настояваха за вдигането им с 5 до 7%. За да се компенсира увеличението назад по веригата, беше премахната единствено евтината тарифа за домакинствата със 75-киловатчаса електропотребление на денонощие.
Какви разходи се крият зад тези одобрени още през миналата година цени, никой не знае.
При тази непрозрачност не е странно, че сега НЕК иска шоково увеличение на цената, без да се чувства длъжна да посочи пред обществото аргументите за това. Няма да е чудно и ако ДКЕВР одобри повишението или поне част от него.
Откъде пари за "Белене"
От НЕК обясниха, че внесеното в регулаторната комисия предложение е обосновано със значителна промяна на разходите на компанията за закупуване и преноса на електричеството.
Според Лилия Иванова, финансов директор в НЕК, заради спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" от началото на годината средната цена на изкупуваната от компанията електроенергия се е увеличила с около 20%, като същевременно приходите й значително са намалели заради ограничените възможности за износ.
"Повишението на изкупната цена идва от това, че от 1 януари със 17% намалява делът на купуваната от НЕК евтина електроенергия от АЕЦ. В същото време с 8% нараства процентът на изкупувания от компанията ток на преференциални цени от някои централи", каза Иванова.
От обясненията й обаче не стана ясно с колко точно са се променили разходите и приходите на НЕК. Като перо износът съставляваше 25% от приходите на НЕК до миналата година. За тази година експортът според изчисленията на самата електрокомпания се очаква да е 10% от миналогодишния.
Недоумение буди и фактът, че аргументирайки се със затворените трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", НЕК настоява за 24.5% и 27% по-високи продажни цени. А атомната централа, която харчи пари за неработещи реактори, иска само 8% увеличение, и то от 1 юли.
Една от хипотезите е, че НЕК "помпа" цените на тока, за да осигури средства за финансиране на стартовите стъпки от проекта АЕЦ "Белене".
Кой ще плаща
Ако предложението на НЕК бъде одобрено, то ще има неблагоприятен ефект най-вече за индустрията и свободните играчи на пазара на ток.
С по-високите цени за преноса включването на нови фирми в договарянето на свободните доставки на електричество на практика ще стане невъзможно - търговците няма да са в състояние да предложат по-евтин ток на фирмите от този, който продава НЕК, смятат експерти.
"Проблемът на НЕК е, че вече няма да може да печели от евтината енергия на АЕЦ. Ръст с 24.5% или 27% на цените на тока обаче ще се отрази силно неблагоприятно за индустрията. Очевидно при определянето на цените на тока се търси задоволяването на крайно тесни интереси на дружествата по веригата", коментира Пламен Бонев, собственик на "Радомир метали".
Според Николай Минков, председател на комитет "Енергетика" към Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), индустрията трябва да се пребори за включването на неин представител в борда на директорите на НЕК, така че да може да защитава интересите си.
Иначе тя трудно може да се противопостави на решение за увеличение на цените постфактум.
"Никой не знае каква е реалната цена на тока, защото няма конкуренция при производството, преноса и дистрибуцията на електроенергията. Затова доказването на новите цени на тока е субективно. В момента обаче монополистите по-скоро искат да си увеличат печалбите", смята Георги Ангелов, икономист в институт "Отворено общество".
Като необосновани определя исканията на НЕК и Иванка Диловска, консултант в енергетиката и бивш зам.-министър на икономиката и енергетиката. Според Диловска НЕК разполага с достатъчно резерви, след като приключи миналата година с около 60 млн. лв. печалба.
Дали регулаторът ще одобри предложението на НЕК не се знае. Но дори да не е през април и да не е шоково, този път увеличението на цените на тока от 1 юли няма да се размине нито на индустриалните, нито на битовите потребители.
