Оставката предизвика бурна радост сред десетките хиляди антиправителствени демонстранти, събрали се в Бейрут, които веднага издигнаха лозунги за оставка и на просирийския президент, информира РФИ-България.
Те скандираха още "Сирия вън!", обвинявайки Дамаск, че стои зад атентата, довел до смъртта на бившия премиер Рафик Харири.
Опозиционният депутат Фарис Сайед подчерта, че борбата тепърва започва, а демонстрантите бяха призовани по високоговорители да не се разотиват, докато "шефовете на службите за сигурност, отговорни за убийството на Харири, не си платят".
Жозеф Мейла, професор по политология в Центъра за международни изследвания, коментира пред РФИ оставката на ливанското правителство като "плесница за Сирия":
"Снощи Сирия загуби много. Най-напред тя загуби доверието към себе си, което беше в процес на разрушаване. Тя изгуби в общи линии страха, който вдъхваше.
А когато едно диктаторско правителство загуби способността си да вдъхва страх, то загубва дори способността си да си създава авторитет. И това е истински повратен момент в ливанската криза и в образа, който Сирия има в региона.
Дамаск губи по най-лошия възможен начин и ливанската карта, защото в крайна сметка козовете му бяха в определен момент режимът на Саддам Хюсеин, кюрдския проблем, с който той дестабилизираше Турция. Оставаше му само палестинската и ливанската карта."
Мирната интифада - така френският вестник "Либерасион" обобщава с две думи събитията в Ливан.
"Червено и бяло - това са цветовете, които се превърнаха в символ на мирната революция, цветовете на ливанското знаме, което е широко използвано от опозицията като неин символ. Тези цветове и събитията, разтърсили Ливан, напомнят много на оранжевата революция в Украйна от зимата", коментира още вестникът, като прави паралел и с "революцията на розите" в Грузия отпреди две години.
"Каквото и да става обаче, ливанците излязоха по улиците. И правителството падна", допълва изданието.
Невиждани досега в Близкия изток сцени на народно неподчинение свалиха ливанското правителство, отбелязва и "Телеграф".
"Повече от 25 000 души развяха знамена, с което отбелязаха нова ера в политическата сцена на Арабския свят. Протестите породиха надежда за бъдещето и същевременно страхове от завръщането на ужасните дни на гражданската война през 1975-1990 г. Много малко бяха оптимистите, които очакваха правителството на просирийски настроения премиер Омар Караме да оцелее", пише още вестникът.
"Ефектът от протестите отбеляза голяма промяна в Близкия изток, където авторитарни режими обикновено смачкват разногласията. Въпреки това в страна, където властта рядко се предава без насилие, изявлението на Караме "Нека Господ запази Ливан" прозвуча мрачно", допълва "Телеграф".
Междувременно неговото решение бе посрещнато с одобрение от Вашингтон, който твърдо настоя за изтегляне на сирийските военни части от Ливан.
Протестиращите в столицата отказаха да си тръгнат, докато Сирия не прибере своите 13 500 войници от територията на страната.
Ясна е целта, която си поставиха убийците на Рафик Харири, отбелязва за "Монд" Бутайна Шабан, министър в сирийското правителство. Тяхната цел според него е била скъсването на отношенията между Сирия и Ливан.
А "Ла Кроа" представя тримата основни играчи, в чиито ръце според вестника е ключът към изхода от кризата.
Първият е просирийски настроеният президент на Ливан - Емил Лахуд.
Вторият е опозиционният лидер Уалид Джумблад - оцелелият, както го нарича "Ла Кроа", защото според разкрития на вестника две седмици преди покушението срещу Харири той е бил предупреден, че ще или той, или бившият премиер на страната ще бъдат ликвидирани.
И третата силна фигура: Хасан Насраала, лидерът на "Хизбула", който сега е ухажван от всички, но като че ли за момента остава верен на Сирия, допълва "Ла Кроа".
Междувременно в годишния си доклад за състоянието на човешките права за 2004 г. американският Държавен департамент разкритикува Сирия и Иран за сериозни нарушения в тази област.
В доклада се посочва, че състоянието с правата на човека в Иран през миналата година се е влошило, а в Сирия е останало лошо.
