В Русия, където определено няма традиции в областта на черните романи, вече има имена на големи автори, станали популярни дори и извън границите на страната.
Сред тях разбира се е Борис Акунин, но повече от всичко се споменава името на Александра Маринина, която има продадени над 30 милиона книги в Русия.
Автомобил избухва в центъра на Москва, като загиват продуцентът и журналистка на известно телевизионно предаване. Няколко часа по-късно, водещият на предаването открива, че жена му е наела убиец, за да го ликвидира. В цялата история се намесва и депутатка от Думата.
Всичко това може да се прочете в романа на Александра Маринина "Родена съм вчера", който излезе на пазара през 2003.
Въпреки че не става дума за истинска история действието е много до близко до истината, тъй като Александра Маринина е дъщеря на офицер от милицията, самата тя става специалистка по криминология и завършва кариерата си като офицер от руската полиция.
Авторката на едни от най-четените романи от руснаците се вдъхновява от богатия си опит и се въплъщава в главната си героиня Анастасия Каменская, която по думите на запознати, много й прилича. Неподкупната инспекторка не ходи въоръжена, не може да готви и пуши много.
Огромният успех на романите на Маринина стана причина в края на 90-те да се появи и телевизионен сериал.
Не може да се говори за мода, а по-скоро за явление - жените са на почит в областта на криминалните романи.
Сред женските автори любимци на издателите в Швеция има и едно мъжко - това на Хенинг Манкел, но наистина преобладават женските - Мария Ланг, Карстин Екман, но с една от по-младите авторки Лиза Марклунг, криминалният роман печели още повече последователи.
Лиза Марклунг е бивша журналистка, която в момента пише, и само за последните 10 години е продала 7 романа в над 5 милиона екземпляра и преведени на 18 езика.
Лиза Марклунг е родена в малко селце доста отвъд северния полярен кръг и както самата тя обича да подчертава е започнала да пише, за да не умре от скука в големия Север.
Огромен опит и материали за романите си тя натрупва, обикаляйки света и работейки за различни печатни издания и телевизията в Стокхолм.
И тук, подобно на историята с Александра Маринина героинята на Лиза Марклунг, която е журналистка и води разследванията, много прилича на авторката.
Аника Пенсон е разкъсвана между трите си деца, съпруга си и работа си. В романите на Лиза Марклунг се прокрадва критика на положението на жените в шведското общество и именно критиката срещу прословутото равенство между половете явно се харесва на многобройните й читатели.
Заедно с Швеция и Англия, Италия вече също присъства на картата на европейския криминален роман.
След продължителната вълна на дуото Фрутеро-Лусентини и Умберто Еко, се появиха много автори, като повечето от тях произхождат от острови. Сред тях са сицилианецът Андреа Камилери, Марчело Фоис и Джулио Анджони от Сардиния.
Всички те доказват, че островът е идеално място за провеждането на разследвания. За Джулио Анджони, който е антрополог по образование, писането представлява и начин да разказва за Сардиния и това, което я отличава:
"Французите си представят винаги Сардиния по-малка от Корсика. Всъщност, Корсика е много по-малка от Сардиния. Тя е като Сицилия, има по-малко жители, но е вторият по големина остров в Средиземно море. Сардиния е много особен остров."
Катрин Сине е преводачката едновременно на сардинеца Анджони и сицилианеца Камилери. Според нея, Джулио Анджони си остава повече от всичко писател от Сардиния:
"Той е чист сардинец. Той говори много с поговорки, за да не изрича нещата. Ако нещо трябва да се каже, то ще бъде с алюзия. Мисля, че мистерията не е толкова важна. Истината не е толкова важна, а по-скоро начинът по който тя се търси."
Сред морето от чужди криминални романи българският роман е добре представен. В основните сюжети са залегнали престъпления и геополитически игри.
Героите са босове на мафията и килъри. Автори като Христо Калчев представиха дори Осама бин Ладен в образа на Зеления принц, който контролира пътя на наркотиците.
За любителите на черния разказ се появи се сборникът "Черният саламандър" с криминални разкази. Той бе последван от "Златният саламандър" с творби на автори, които са наградени на конкурсите, устройвани от Българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти.
Това са Атанас Мандаджиев, представян като класик на жанра, Владимир Голев, Емануил Икономов, Георги Величков, Алек Попов, Фани Цуракова.
За един от успешните автори на черния роман у нас е смятан Марин Дамянов, който през 2000 година издаде първия си роман "Сбогом, Джони" след два сборника с къси криминални разкази "Абсолютно безнаказано убийство" и "Добро ченге, гадно ченге".
Последвалият роман е сравняван от някои от литературните критици с романите на Стивън Кинг.
В "Сбогом, Джони" авторът разкрива насилието и престъпленията, белязали 90-те години у нас. През 2002 година се появи "Казусът Рози" на Марин Дамянов, който иначе е педагог по образование, но и успешен сценарист.
Награден е с първа награда от международния конкурс "Хартли-Мерил" за сценария "Събирач на трупове". Най-новата му творба "Време за убиване", излезе на книжния пазар през 2004 година и според оценката на Румен Леонидов е "истински зловещ бисер в короната на българския черен роман".
Накратко сюжетната линия проследява действията на един български баща, който загубва синовете си, а с тях - и смисъла на живота си. За да накаже убийците героят използва силата на злото.
