Малко шум в коалицията

Д ори да са единствените корабокрушенци на пуст остров, участниците в управ­ляващата коалиция пак щяха да се изпокарат. Толкова различна беше мизата, с която всеки от тях влезе в тройния съюз.

Но принудата беше еднакво валидна за всички. След година изнервящо съжителство истината е още по-неприятна. Партиите в коалицията се смаляват, губят доверие, променят профила и за най-верните си избиратели те са лицето на компромиса. Без да могат да избягат от него.

Изнервени от неизвестността на идващите президентски избори, от савойски и български афери, от мъглявите, но периодични подмятания на Бойко Борисов, че възнамерява да превземе всички най-високи постове в държавата, партньорите във властта скъсаха с добрия тон. Само в рамките на няколко дни трите партии успяха да се скарат зрелищно за:

- царските имоти, където ДПС и БСП застанаха демонстративно срещу НДСВ

- за Държавния резерв и законите за управление при кризи и бедствия, които според жълтите са опит от страна на Емел Етем и ДПС за разширяване на сферите на власт

- за НЕК и закона за енергетиката, за който Румен Овчаров в качеството си на ресорен министър бе подложен на разпит от парламентарната група на НДСВ

- за корупцията по времето на правителството на НДСВ - въпрос, по който успя да се изяви дори и зам.-министърът на финансите от квотата на "Коалиция за България" Георги Кадиев.

Големият разлом

Щом се зададат избори, левицата задължително подхваща любимата на червения електорат тема за реституцията на царските имоти. Досега проблемът се поддаваше на управление. Симеон, Станишев и Доган някак си се договаряха помежду си, а редовите леви депутати се оправдаваха, че по въпроса се работи в специална парламентарна комисия.

Малко преди официалния старт на президентската кампания обаче в условията на активни обиколки на Георги Първанов из цялата страна времето, предвидено за тази комисия, изтече. А нейният председател - юристът от БСП Пламен Ранчев, обобщи няколкомесечните заседания в доклад, от който се вижда, че единствено НДСВ смята реституцията за законна. Ако това групиране на силите се пренесе в пленарната зала, автоматично ще означава, че собствеността на фамилията Сакскобургготски е в опасност.

"За първи път се случва подобно разделение между нас и коалиционните партньори. Различия може да има, но това си е притискане до стената", коментира ситуацията депутат от ръководството на НДСВ. Официално жълтите са взели решение да не говорят по темата.

Конспиративните теории, разпространявани в НДСВ, обаче водят до президента Георги Първанов, който чрез свои хора в левицата втвърдявал избирателите си, недоволни от съдружието с царя. Някои дори привиждат в поведението на Пламен Ранчев амбиции да заеме мястото на необявения още кандидат за вицепрезидент на БСП.

В същото време совалките между лобитата не престават, а основната надежда на царистите е, че Сергей Станишев ще озапти хората си и ще запази коалиционната цялост. Теренът се разкаля още повече, след като Христо Бисеров от ДПС най-изненадващо поиска да се сезира прокуратурата за връщането на резиденция "Врана", станало въз основа на неподписан акт за собственост от 1928 г. Бисеров не е солов играч, а ходът му е класически знак, че е дошъл моментът за сбор на Съвета на коалицията. Тримата лидери ще трябва отново да преговорят кой какво печели и какво губи от участието си във властта, защото ситуацията започва да излиза извън контрол.

Не криза, а бедствие

"Моля ви се, нека да не се прекъсваме. Вас ви изслушахме." С тези думи на Весела Драганова към Емел Етем завърши няколкочасовата среща на вицепремиера с парламентарната група на НДСВ, организирана тази седмица. Етем бе в централата на жълтите, за да отговори на въпросите им по законите за управление при кризи и за защита при бедствията, изготвени от ведомството й. Вместо нея обаче на питанията на царистите отговаряли сът­руднички от Министерския съвет.

Всъщност точката на конфликта е, че новата нормативна база обезсилва сега действащия закон за кризи, като прехвърля правомощия и финансови ресурси към министерството на ДПС. "Ако се приеме вариантът на Етем, това ще означава, че в България няма да има нито една криза, а всичко ще са бедствия, за да ги управлява тя", резюмира ситуацията Олимпи Кътев.

По време на срещата на "Врабча" станало въпрос и за уволнения началник на Държавния резерв Димитър Димитров, когото Етем обвини в корупция . Жълтите я посъветвали да пести подобни публични квалификации, тъй като за тях човекът бил "почтен".

Всъщност законодателните търкания са само едната страна от взаимоотношенията между Етем и НДСВ. Съвсем не е за пренебрегване рекламният ефект, който може да си извлекат жълтите, като се "разходят по главата" на един от не много обичаните министри в кабинета. А царистите тези неща с PR-a ги умеят. Още повече че и за тях наближават избори - ако спазят обещанието си и издигнат самостоятелен кандидат-президент.

Кой е корумпиран

"А за Бойко Борисов няма ли да ме питате?" Това попитал Румен Овчаров, който имаше честта да бъде изслушан от парламентарната група на НДСВ непосредствено след Емел Етем. Въпреки че теми на срещата бяха НЕК и "Газпром", Овчаров от известно време има една голяма мъка и тя е кметът на София. Борисов успя да му припише отговорността за обвинения в пране на пари бивш шеф на "Топлофикация" Валентин Димитров и сега министърът води неравностойна битка за изчистване на името си.

"Общината е заприличала на полицейски орган. Там всички са с еднакви инициали - Б. Б. , Ц. Ц.", опитал се да се пошегува лидерът на социалистите в София.(Ц. Ц. е зам.-кметът Цветан Цветанов, а Б. Б. освен Бойко Борисов е и Ботю Ботев, сега инспектор в Столичната община - бел. авт.)

Депутати от НДСВ признават, че тъкмо отслабените в момента позиции на мегаминистъра са стимулирали жълтите да покажат собствено мнение по закона за енергетиката и така да се разпишат политически на гърба на още един член на кабинета. Освен това в отбранителната си кампания срещу Борисов Овчаров допусна грешката да каже, че правителството на НДСВ също е разтваряло чадър над "Топлофикация" и така принуди жълтите да го контраатакуват.

"Кажи сега корумпирани ли сме", попитали жълтите министъра. А той йезуитски им отговорил, че става дума за старо решение на Висшия съвет на социалистическата партия, още от преди парламентарните избори, което било критично спрямо предходния кабинет.

Обвиненията в корупция обаче не успяха да се задържат в границите на жълтата партийна централа. Ден след като депутатите от НДСВ посъветваха Овчаров да не си служи вече със стари решения на ВС на БСП, зам.-министърът на финансите Георги Кадиев обвини предшественика на Пламен Орешарски - Милен Велчев, че е прокарвал закони, облагодетелствали конкретни компании. Засега от НДСВ запазват мълчание.

Вместо тях обаче думата взе Бойко Борисов, който в типичния си стил успя да оплете всички в една мрежа, заявявайки пред "Дойче веле": "Всеки ден управляващите се обвиняват кой е по-корумпиран. Значи, там са се събрали група корумпирани и сега спорът е кой е по-малко корумпиран..."

В тази близо едноседмична игра на нерви между представителите на властта, разнообразявана от време на време от поредната политическа хрумка на неофициалния лидер на ГЕРБ, се появи и още един играч - министър Румен Петков. Той тактичес­ки не се намеси в дебата за коалиционните взаимоотношения, но се поддаде на изкушението да удари по имиджа на кмета, заявявайки, че сигналите в МВР за злоупотребите в "Топлофикация" са от периода, когато Борисов е бил главен секретар. С други думи, генералът е прикривал информация.

Няколко часа по-късно вътрешният министър вече даваше заден, уточнявайки, че все пак сигналът може и да е останал блокиран на по-долно ниво в системата.

А Борисов имаше още един повод да се подиграва на властта. "Считах, че МВР е едно добро министерство, но се е политизирало и започва да прилича на МВР от времето на ген. Атанасов", заяви Борисов, намирайки отново допирателната, по която да громи едновременно и управляващи, и опозиция. И така напомни на тройната коалиция, че отсега нататък все по-често ще трябва да споменават и неговото име, когато си говорят за властта.

Словесната престрелка между партиите във властта за момента повече прилича на политичес­ка гимнастика за раздвижване от неудобната коалиционна поза, отколкото на нещо по-фатално. Хватката между тях е по-здрава, отколкото изглежда, и колкото и да се опитват да се разграничат от тройното си творение, отвъд него засега не ги очаква нищо по-добро.