- Ами сестра ти - отговорила майката - ми каза, че си бил отрязал носа!
- Остави я тая копилана! - отвърнал той - Тя те е излъгала. Да не съм пиян, че да си отрежа носа?! Аз режа тъй - показал той на майка си с косера, - а не тъй!
И в тоя миг си отрязал носа, та станал чип. А оттам и прякорът му - Трифон Чипия или Зарезан?
Така според народната притча се е появило името на един от най-веселите празници - Трифон Зарезан.
Свети Трифон се смята за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване".
След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща.
Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!" Царят отговаря на благословията с "Амин". След като стигне до своя дом, се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.
