Д емографските въпроси в Европа вече не предсталяват екзотика, а са сред основните приоритети. Един от най-ниските проценти на раждаемост на Стария континент е в Германия и страната спешно се нуждаеше от нови мерки в семейната политика.
Това донякъде стана факт след като от началото на 2007 г.
майките или бащите имат право да прекратят работа и да получават
суми в размер до 1800 евро. Досега 200 хил. родители са се възползвали от тази мярка, но предимно майки.
Сумата, отпускана на родителите възлиза на 67% от брутната заплата за последните 12 месеца преди раждането. Минимумът е 300 евро, а таванът 1800 на месец.
Отпускането на тази сума е за срок от 14 месеца, ако родителите се редуват.
Мъжете, които избират да спрат работа, за да се грижат за новородените си деца са два пъти повече, отколкото преди година, не все още представляват едва 8,5 %.
Това е малко, но все пак е едно начало, споделя Томас Гестеркамп, специалист по семейните въпроси и автор на книга за бащите между кариера и деца.
"Сред всички, които стават бащи, голяма част избират да получават родителските суми едва след като майките престанат да кърмят. Затова и трябва да изчакаме края на годината, за да направим равносметка.
Мисля, че целта на правителството ще бъде постигната, а тя е 25% от бащите да спрат работа, за да гледат новороденото си дете", обяснява Гестеркамп.
С едва 1,3 деца на жена Германия се нарежда сред страните с най-ниска раждаемост. С този ритъм населението на страната през 2050 ще бъде едва 68 млн. на фона на сегашните 82 млн.
Най-силно развити са отпуските за гледане на деца в скандинавските страни
В Швеция тяхната продължителност е 480 дни, като през това време се полагат 80% от заплатата.
По този пример се развива и Литва, от другата страна на Балтийско море. По времето на СССР отпуските за майчинство бяха едва 2 месеца, докато сега са вече година и половина.
Освен това родителят, който се грижи у дома за детето получава през първите 6 месеца пълната сума от заплатата си, а след това 85% докато детето навърши една година.
От началото на тази година 10 000 жени са предпочели да гледат децата си у дома на фона на едва 346 бащи.
За да насърчи раждаемостта в Литва, която е една от най-ниските в ЕС, правителството въвежда от 1 януари 2008 г. отпуск от година и половина, като
през първите 12 месеца се полагат 100% от заплатата
Ако родителят реши да поднови работата си по-рано, на половин работен ден например, той има право на допълнителна помощ от социалното осигуряване, за компенсиране на намалените доходи.
От началото на тази година в България отпускът по майчинство е сред най-дългите в ЕС - 315 дни, но това не е достатъчно да спаси страната от демографската криза, в която е изпаднала.
Дългият отпуск е една от мерките за насърчаване на раждаемостта, както и решението на парламента, в сила от тази година, майките да получават до 90% от заплата си до навършване на 9 месеца на детето.
Прогресът в социалната политика
не засяга особено много работещите жени с ниски доходи,
които са по-голяма част от населението.
Много от настоящите и бъдещи майки се осигуряват на 180 лв. или 200 лв. и съответно, вземат обезщетение от 160 лева, парите, които всички майки получаваха преди насърчителните раждаемостта мерки.
На места има и конфликт на интереси между майки и работодатели, защото последните трябва да обявят реалната им заплата. Майчинството изправя една част от майките пред дилемата за запазване на работното място и доходите.
Кодексът на труда дава право на майката да преотстъпи на бащата платения отпуск за гледане на дете. В сравнение с други европейски страни у нас отпускът по бащинство не е много популярен.
Обикновено до
отпуск по бащинство
се прибягва, когато съпругата е с по-високи доходи и семейството решава да запази нейната заплата.
Преди време социалната министърка Емилия Масларова предложи допълнителен отпуск по бащинство в рамките на 14 дни при раждането на детето, но от Българската стопанска камара се противопоставиха, заявявайки, че е по-добре да се мисли за повече детски ясли и градини.
Вариант за майката, която бърза да се върне на работа е държавната програма "Подкрепа за майчинството", при която безработни, най-често роднини на майката, получават трудово възнаграждение за гледане на малкото дете.
Програмата е двугодишна, но според намеренията на социалното министерство предстои да бъде удължена на три години.
Майките получават и добавки за гледане на дете. Техният размер - 18 лв. за първо дете и 20 лв. за второ, не помага на родителите.
Има и ограничения, които сложно се определят за всяка година с приемане на държавния бюджет, защото детските добавки зависят от гарантирания минимален доход.
Родителите трябва да декларират доходите си, за да е ясно дали имат право на добавки или не.
За да се разбие двудетния модел на българското семейство, правителството планира по-голяма диференциация между семействата с първо, второ и трето дете.
Очаква се еднократният финансов стимул за раждане на второ дете да скочи от 200 на 600 лв., както и специална помощ за многодетните и семействата с близнаци. В България годишно се раждат около 1500 близнаци.
