Царят все повече заприличва на комунист от съветски тип - възприема желаното за действителност. Затова според него капитализмът с човешко лице у нас е вече построен, И остава само да му се турят две-три очички. И няколко чипа за фина настройка. Както се казва, изляхме основите, вдигнаме колоните, прехвърлихме моста -
остава само да прекараме реката
Да минава под него.
Смятахме царя за реалист. А той се оказа костовист - освен че темерутски пропуска през себе си неудобните вести, сякаш са вестникарски измислици, той продължава да е силно втренчен в собствената си мисия, чиито печален край не желае да види.
Може би защото за него и семейството му финалът на политическата му авантюра не може да бъде печален - имотите са върнати, заедно с онези, които не са съвсем наследствени, може да ги залага срещу заеми, може да ги подари на Испания. А на България ще завещае мисълта си, че й липсва само челният чип.
Интересно е дади мозъчният чип на величеството наистина се чипка в спокойните води на настоящето, дали тоя чип спи дълбоко в себе си като пън, или заблуждава със самообладанието си останалите вип-картоиграчи в покера на властта - разните лобита и най-вече Доган.
Дали е читав чипът на Кобургготски - все повече
забравя, че е господар на мълчанието
и колчем си произнесе репликите, става все повече за резил. Като актьор-любител не може да си найде място на сцената.
Той забравя и още нещо - Ахмед е за първи път официално в управлението на държавата и общият им неуспех ще е първият провал за играч като фамозния философ.
Но след края Сокола пак ще се хвърли в обятията на БСП - ще отиде на крака пак на "Позитано" със стенен часовник и червена роза. Докато за царя този първи провал ще е и последен. Ако не се броят нулите в политическата му сметка. От онези дни министър-председателят понечи да каже нещо за престъпността у нас и
снесе пред народните ни избраници нещо удивително
- зарече се, че няма да почива (!?!), за да се бори с развихрилата се сган, но сам не можел, а самото общество трябвало да вземе решително участие.
Това за обществото също сме го слушали точно 45 години - бой по равнодушието и еснафа, и комунизмът ни чака зад ъгъла. Само че тогава не чипче някакво, а няколко полупроводника и два-три цели проводника не ни достигаха, за да може системата да зацъка като часовник.
Обаче алюзията с правешкия хитрец и неговата байганьовска откровеност и простотия е в полза на днешното истинско цвете в хербария на историята ни - г-н Симеон Борисов досущ като ОФ активист издигна ролята на обществото над собствените му възможности.
Същото това общество му е дало власт и държавност, за да управлява живота в общата ни част, а не подлизурски да абдикира от задълженията си и да вменява на народа част от най-неприятните си публични задължения.
Такова предложение за народовластие никой не е сънувал нито по света, нито у нас - обществото като се грабва и арестува престъпниците, после ги съди и осъжда, преди туй събира уликите и доказателствата, а накрая ги натиква в дранголника и всички мирясват.
А царят със скръстени ръце наблюдава от трона
си как си изпълняваме обществените задължения. И ни бройка като чипове за залагане в националното казино.
Чуваме, че част от опозицията го плаши с предсрочни избори. Така се плаши куче със салам.
Народонаселението ни и след следващите избори ще продължи да лапа напряко салама, а от похарченото му доверие ще остане само едно поредно леке върху юнашката фланелка.
Нагледахме се на червеното управление, сърбахме надробеното на синьото такова, отвратени
пресякохме демокрацията си на жълт светофар
а се оказа, попаднахме в сивата зона - сиви фигури, сиви социални отношения, сив фон, сива икономика, сива телевизия, сиво Народно събрание, сивосинкяв премиер. На когото чипът му е виновен...
Време е да затворим главата в преговорите в ЕС и за съдбата на националния ни трибагреник - строго сив флаг с няколко златни коронки в кръгче върху му. Хем стилно, хем съвременно!
Н ационалният ни флаг трябва да е сив с няколко златни коронки, пише поетът Румен Леонидов в коментар на цяла страница във в. "Новинар" днес под заглавие "На калпав цар чипът му пречи". Тъй като публикацията предизвика протестна реакция от страна на правителствения говорител Димитър Цонев, ви предлагаме пълния й текст:
