Аз пътувах с авиокомпания AEROCONTINENTE. Полетът траеше един час. Първото впечатление от Тарапото е приянто - горещо /след студена Лима/, второто не много - летището е барака и третото впечатление е шокиращо. На входа на летището те посрещат две жени със спринцовки в ръка и без да те питат те ваксинират срещу жълта треска. Добре, че реагирах на време и размахнах имунизационната си карта, та ми се размина. Превозното средство в Тарапото е триколесна моторна рикша. Настаних се в HOSPEDAJES, което е нещо като страноприемница. На първия етаж е една огромна трапезария с огромна маса, кухня и хладилник. На втория етаж са стаите. Всички бяха по няколко човека в стая, аз като по-отворен българин бях сам в стая. Всичко е на произвола на обитателите. Всяка сутрин идва една жена, на която и даваш дрехите за пране е тя ги връща на следващия ден, също така може да я помолиш да ти сготви.
За моя голяма изненада голама част от обитатели /само млади хора/ бяха от Лима, дошли да прекарат ваканцията си в Тарапото. Останалите бяха от САЩ. Към мен всички проявиха голям интерес и една група веднага ме покани да отида с тях на реката. Осем човека в един джип през джунглите до една планинска река, която се казва Кумбаса. От първия момент се почуствах като стар приятел на всеки. Вечерта, посетихме една местна кръчма, където имах възможност да опитам местната кухня - СЕСИНА - сушено месо на скара, ТАКАЧО - смлени банани с парченца свинско, ПЛАНТАНЕС - специален сорт пържени банани, УМИТА - смляна царевица увита в царевичен лист и ХУАНЕ - пилешко и ориз увити в нещо. Аз реших много да не разпитвам какво съдържат манджите, за да мога да ги ям. В крайна сметка всичко беше много вкусно и ми струваше 2$. След вечеря - дискотека. Най-популярната в града се казва PAPILLON. Музиката е латино, огромно количество народ танцува само по двойки момче-момиче. Сам, тройки, на групички - НЕ! Местните девойки, които впрочем са много хубави, цяла вечер се скъсаха да ме канят да танцуваме и всички си мислеха, че съм американец.
На следващия ден предприехме преход през джунглите до река Уаджага, където индианците ловят риба с ръце и копия. В джунглите е невероятна красота, като дори имах възможност да скачам с лиана. Индианците бяха много дружелюбни и ни почерпиха за добре дошли с някякво слабоалкохолно питие МИШКУИЧАДО. Прави се от корени и мед, като корените си плуват в бутилката. Реката е много голяма, пълноводна и бурна. Аз едвам успявах да се крепя на крака, докато индианеците забиваха копия във водата и ги вадеха с нанизана на тях риба. Предупредихаме да не пикая в реката, защото урината привличала някакви малки хищни рибки, които можели зверски да ме нахапят. На връщане през джунглата имаше малки приключения тип Индиана Джоунс - изсипа се проливен дъжд - станах вир вода, затънах в кал и разни мокри листа ме шамаросваха непрекъснато през лицето. Като се пребрах, ме посъветваха да се прегледам за ИЗАНГО - нещо като кърлежи, които се забелязват като малки червени точки по окосмените части на краката. Открих 10 по себе си и умрях от ужас. Успокоиха ме, че ухапванията им били по безобидни от тези на комарите и ако не се открият умирали и падали до две седмици.
На третия ден ходих до водопада АУАШИЯКУ - не е Ниагара, но също е красиво и образува прекрасно езеро за плуване. Тъй като периода в който бях е сух сезон, водопадът не беше пълноводен и в някои от частите му можеше да се стои като джакузи.
Четвъртият ден - . Рафтинг по река Майо - най-голямата в околността. Два часа летене с лодка над водата. Тук-там са спокойни участъци, което е чудесна възможност за наблюдения на местната флора и фауна. Преди рафтинга се наложи да премина малък курс по испански език за да науча командите по време на спускането, които трябваше да изпълнявам в момента в който водача ги изкрещи.
На петия ден отпътувах от Джунглите, преживял приключения достатъчни за години напред.
Последвайте ни
