П рез 2000 г. новопоявилото се евро бе на най-ниското си ниво спрямо долара и оракулите не предсказваха блестящо бъдеще на тези "никакви пари". Седем години по-късно еврото е живо и е по-силно от всякога, но много европейци се оплакват от него, коментира АФП.
На 1 януари единната европейска валута
ще отбележи деветата си годишнина
в атмосфера на странно безпокойство, при все че светът все повече я цени: тя поскъпна с 14% спрямо долара от началото на годината и с 27% от въвеждането си през 1999 г., и вече се разменя за почти 1,5 долара.
Това повишение, макар да ограничава енергийните разходи на Европа, изчислявани в долари, влияе зле на износа и следователно и на растежа.
Европейската самолетостроителна индустрия - Европейският авиационен консорциум (EADS) или "Дасо авиасион", чиито разходи са в евро, но продават стоката си в долари, референтна валута в бранша, сега заплашва да премести част от производствата си под други небеса.
"Не можем да понесем подобна разлика, произвеждайки и купувайки в еврозоната. Естественият ход е преместване на предприятията в доларовите зони или в зони с ниски разходи, както стори автомобилостроителната индустрия", предупреди президентът на "Дасо авиасион" Шарл Еделстен.
От своя страна изпълнителният директор на EADS Луи Галоа призовава Европа да се пробуди и да не се предава пред хлъзгането на зелената валута.
В очите на обществеността и на някои политици еврото е отговорно за всичко. При въвеждането му то бе виновно за инфлацията. Днес еврото е виновно за забавянето на конюнктурата, подчертава икономистът от банка "Натиксис" Патрик Артюс.
Според него обаче
виновно е не еврото, а доларът,
който плаща за нестабилността на американската икономика, живяла прекалено дълго на кредит на гърба да останалия свят, изтъква той.
Проблемът е, че правителствата на страните от зоната до голяма степен са безсилни по отношение колебанията на тяхната валута. Те предприеха офанзива с искане Китай да остави валутата си да се ревалоризира по-бързо. Пекин обаче не възнамерява да позволи да бъде притиснат.
За долара трудностите са още по-големи, тъй като САЩ - въпреки официалните декларации в подкрепа на "силния долар", ги устройва напълно слабата им валута. Тя влияе добре износа им в момент, когато растежът на страната се забавя.
Липсата на единство на европейците по този въпрос не им помага на международно равнище.
Докато Франция, разтревожена от рекордния си търговски дефицит, от месеци бие тревога за силното евро, Германия, която има големи излишъци в търговския баланс, а също и Холандия и Австрия, отказват да драматизират нещата.
Появяват се обаче и признаци за възможна промяна: германският министър на финансите Пеер Щайнбрюк, който до неотдавна твърдеше, че предпочита силно евро пред слабо евро, за пръв път призна
отрицателните последици от поскъпването на единната валута
Европейските разногласия се подсилват и от непрекъснатите критики, отправяни от Париж към Европейската централна банка (ЕЦБ).
Франция я критикува, че запазва прекалено високи нива на лихвените проценти, за да сдържи инфлацията и оттам допринася за покачването на еврото.
Германия, обратно, защищава енергично действията на ЕЦБ. Задължавам се да отстоявам решително независимостта на ЕЦБ, предупреди канцлерът на Германия Ангела Меркел.
