Моята околна среда- образи, емоции, чувства

Ако в едно така поставено заглавие се потърси речниковото значение на всяка една от тези думи, бихме ли могли да изчерпим темата за моята околна среда!? Ясно е, че някои от думите имат по няколко значения. Тогава как да се избере едно от значенията на една дума и да се съчетае с едно от значенията на друга, и да се получи едно словосъчетание, което ясно да говори за значението си? Всъщност такъв един експеримент би бил безмислен, защото думата образ например, има осем значения според "Тълковен речник на българския книжовен език " на издателство "Наука и изкуство ". Би се получила една лексикална какафония.   

Но за нас по-важно е какво означава словосъчетание околна среда, какво значение се влага днес. Може би отговорите ще бъдат различни, ако се направи едно социологическо запитване. За едни хора околната среда е само красив пейзаж, за други- природа, за трети- място за развлечения и т.н. Но това ли е истинската околна среда? Това ли е тя? Нейният образ е съвкупност от гореизброените характеристики заедно с още други. А именно, ОБРАЗЪТ на околната среда е една съвкупност от характеристики, които пораждат ЕМОЦИИТЕ и ЧУВСТВАТА в нас.   

Но аз мисля да се спра по- конкретно на един от образите на околната среда. Метафорично казано незащитената околна среда. Онази, която никой не зачита за околна, а е като даденост, като фикция, като нещо, което си го има просто ей така, и нещо, което си функционира ей така от самосебе си и никой не полага минимални грижи за онази изоставена и забравена околна среда, която никой не индетефицира като такава. А този образ нима не поражда по- малко емоции и чувства от другите?

Това е най- трагичният, най- печалният образ на моята, твоята, НАШАТА околна среда. И още хиляди примери да се приведат по- долу, за да защитя мнението си, няма да е нищо непознато и никой няма да възроптае срещу тях. Но по-важното е, че никой нищо не прави, за да защити така наречената МАЙКА ПРИРОДА. Най- красивата природа е българската. Не малко поети и писатели са я възпяли и овековечили в свои текстове. Тя е била музата за тях, вдъхновенито, от което са създадени велики произведения в българската литература. Както е казал Вазов: " В природата съм у дома си" . А ние днес дали се чувстваме у дома си с природата, която не пазим, с околната среда, която никой не зачита, с всяко действие, водещо към унищожение?! 

И ето един такъв образ- погледнеш рано сутрин през прозореца на спалнята, за да вдишаш доза чист и свеж въздух, но вместо това ставаш свидетел на една отвращаваща гледка- поляна от отпадъци, заслана през нощта от съседите, а междувремeнно вече си вдишал дозата въздух, но не чист и свеж, а коктейл от авомобилни газове. Или отиваш на разходка по морския или речния бряг, но и там "живописната картинката" е плачевна- следи от снощното пируване на шумна компания. Но каквото и да кажа ще е банално, нали!? Това са ежедневни гледки, които могат да ни вдъхновят само за написването на едно такова есе, например.

Музата  ще е природата, вдъхновението ще е от емоциите и чувствата, надигащи се дълбоко в душата ти. Но какви са те!? Отрицателни емоции и негативни чувства, порадени от НАШАТА околна среда. А дали някой от нас си е задавал въпроса защо тези хора го правят, защо унищожават природата и накърняват околната среда, нима не знаят, че без природа самите те са обречени на унищожение и понятоето за чиста околна среда вече няма да съществува на практика!? ГОВОРИМ за чиста околна среда, а какво ПРАВИМ, за да я имаме? Оказва се, че не за първи път думите са много повече от действията.

Думи без дела... А какво би станало, ако думите се превърнат в дела и всички инициативи и кампании станат част от живота на всички нас? Но май никой не си дава сметка, че часовникът тиктака и отброява малкото оставащо времето, в което ще останем без околна среда и природа. Времето лети, природата си заминава, а словосъчетанието околна среда ще остане да битува в пространсвото на НИЩОТО, без да има какво да се назове с него. Наболели проблеми, наболели въпроси... Но кой го боли за нея, за НАШАТА МАЙКА? Никой ли не чува жалния й плач, сърцераздиралените й вопли? Тя стене и плаче, но никой не вижда знаците, който тя отправя към НАС, хората. Въпроси, въпроси и пак въпроси... но къде са отговорите, кой ще ги даде и кой ще реши проблемите?   

Но въпреки всичко написано до тук и въпреки подобното мнение на много хора, надали скоро ще настъпи промяна. Поговорката, че човек оценява това, което има, чак когато го загуби, в този случай не е валидна, защото ние отдавна губим нашата околна среда, НАШАТА МАЙКА ПРИРОДА. И лошото е, че я губим безвъзвратно. Нашата околна среда върви по пътя на изгубената кауза отдавна, и въпреки това някой направи ли нещо съществено през  последните години!? А съвсем друга е темата, че в нашето мило отечество няма достатъчно подготвени специалисти по екология и опазване на околната среда. Малкото такива кадри, или са в чужбина, или, както се казва "Една птичка пролет не прави" , имайки предвид подготвените специалисти в България.  

Слънцето изгрява и залязва, Земята е върти, а светът върви натам, че скоро околната среда няма да съществува в естествения си вид и с нормалните си функции. Тогава словосъчетанието  околна среда няма да ни е нужно, няма да има какво да назовем с него.  То  няма заместител, няма синоним. А тогава, когато няма околна среда, какво остава за НАС- хората? Ще има ли светът нужда от нас? Свят без хора не е свят, хора без околна среда не са хора!