Но за нас по-важно е какво означава словосъчетание околна среда, какво значение се влага днес. Може би отговорите ще бъдат различни, ако се направи едно социологическо запитване. За едни хора околната среда е само красив пейзаж, за други- природа, за трети- място за развлечения и т.н. Но това ли е истинската околна среда? Това ли е тя? Нейният образ е съвкупност от гореизброените характеристики заедно с още други. А именно, ОБРАЗЪТ на околната среда е една съвкупност от характеристики, които пораждат ЕМОЦИИТЕ и ЧУВСТВАТА в нас.
Но аз мисля да се спра по- конкретно на един от образите на околната среда. Метафорично казано незащитената околна среда. Онази, която никой не зачита за околна, а е като даденост, като фикция, като нещо, което си го има просто ей така, и нещо, което си функционира ей така от самосебе си и никой не полага минимални грижи за онази изоставена и забравена околна среда, която никой не индетефицира като такава. А този образ нима не поражда по- малко емоции и чувства от другите?
Това е най- трагичният, най- печалният образ на моята, твоята, НАШАТА околна среда. И още хиляди примери да се приведат по- долу, за да защитя мнението си, няма да е нищо непознато и никой няма да възроптае срещу тях. Но по-важното е, че никой нищо не прави, за да защити така наречената МАЙКА ПРИРОДА. Най- красивата природа е българската. Не малко поети и писатели са я възпяли и овековечили в свои текстове. Тя е била музата за тях, вдъхновенито, от което са създадени велики произведения в българската литература. Както е казал Вазов: " В природата съм у дома си" . А ние днес дали се чувстваме у дома си с природата, която не пазим, с околната среда, която никой не зачита, с всяко действие, водещо към унищожение?!
И ето един такъв образ- погледнеш рано сутрин през прозореца на спалнята, за да вдишаш доза чист и свеж въздух, но вместо това ставаш свидетел на една отвращаваща гледка- поляна от отпадъци, заслана през нощта от съседите, а междувремeнно вече си вдишал дозата въздух, но не чист и свеж, а коктейл от авомобилни газове. Или отиваш на разходка по морския или речния бряг, но и там "живописната картинката" е плачевна- следи от снощното пируване на шумна компания. Но каквото и да кажа ще е банално, нали!? Това са ежедневни гледки, които могат да ни вдъхновят само за написването на едно такова есе, например.
Музата ще е природата, вдъхновението ще е от емоциите и чувствата, надигащи се дълбоко в душата ти. Но какви са те!? Отрицателни емоции и негативни чувства, порадени от НАШАТА околна среда. А дали някой от нас си е задавал въпроса защо тези хора го правят, защо унищожават природата и накърняват околната среда, нима не знаят, че без природа самите те са обречени на унищожение и понятоето за чиста околна среда вече няма да съществува на практика!? ГОВОРИМ за чиста околна среда, а какво ПРАВИМ, за да я имаме? Оказва се, че не за първи път думите са много повече от действията.
Думи без дела... А какво би станало, ако думите се превърнат в дела и всички инициативи и кампании станат част от живота на всички нас? Но май никой не си дава сметка, че часовникът тиктака и отброява малкото оставащо времето, в което ще останем без околна среда и природа. Времето лети, природата си заминава, а словосъчетанието околна среда ще остане да битува в пространсвото на НИЩОТО, без да има какво да се назове с него. Наболели проблеми, наболели въпроси... Но кой го боли за нея, за НАШАТА МАЙКА? Никой ли не чува жалния й плач, сърцераздиралените й вопли? Тя стене и плаче, но никой не вижда знаците, който тя отправя към НАС, хората. Въпроси, въпроси и пак въпроси... но къде са отговорите, кой ще ги даде и кой ще реши проблемите?
Но въпреки всичко написано до тук и въпреки подобното мнение на много хора, надали скоро ще настъпи промяна. Поговорката, че човек оценява това, което има, чак когато го загуби, в този случай не е валидна, защото ние отдавна губим нашата околна среда, НАШАТА МАЙКА ПРИРОДА. И лошото е, че я губим безвъзвратно. Нашата околна среда върви по пътя на изгубената кауза отдавна, и въпреки това някой направи ли нещо съществено през последните години!? А съвсем друга е темата, че в нашето мило отечество няма достатъчно подготвени специалисти по екология и опазване на околната среда. Малкото такива кадри, или са в чужбина, или, както се казва "Една птичка пролет не прави" , имайки предвид подготвените специалисти в България.
Слънцето изгрява и залязва, Земята е върти, а светът върви натам, че скоро околната среда няма да съществува в естествения си вид и с нормалните си функции. Тогава словосъчетанието околна среда няма да ни е нужно, няма да има какво да назовем с него. То няма заместител, няма синоним. А тогава, когато няма околна среда, какво остава за НАС- хората? Ще има ли светът нужда от нас? Свят без хора не е свят, хора без околна среда не са хора!
Последвайте ни
