Германският "Ди Велт" изразява съмнение в ползата от конференцията, защото резултатите от нея пораждат повече въпроси, отколкото дават отговори. Необходим ли беше такъв форум, за да се припомня на европейците, че антисемитизмът е зло, се пита вестникът. Може би е по-добре да се мине без показни жестове, вместо непрекъснато да се тръби тревога, за каквато, ако се гледа рационално, няма основания, пише "Ди Велт".
"Франкфуртер Рундшау" обаче смята, че конференцията е била необходима. Проблемът е в надигането на антисемитизъм във връзка с напреженията в Близкия изток, които някак са си пробили път до европейските големи градове не само по причина на миграцията, пише вестникът.
Белгийският "Либр Белжик" пише, че конференцията отбелязва началото на един необходим диалог между еврейската общност и европейските лидери. Еврейските лидери са прави да бият тревога пред безспорното надигане на антисемитизъм. За Белгия не е достатъчно, че е една от първите страни, приели закон срещу расизма и антисемитизма - трябва да се гарантират лостове, които да осигурят изпълнението му, пише "Либр Белжик".
Швейцарският "Льо Тан" пише, че табутата, свързани с антисемитизма, са нарушени сега, когато Европа влиза в своята "след-следвоенна ера". Европейските страни бяха свикнали да спазват табута като това, че антисемитизмът и сталинизмът винаги се идентифицираха като зло. Сега тези табута изчезват и хората остават без опорни точки, на които да базират мисленето и поведението си. След-следвоенната ера започна, и може би това ще се окаже ера на варварство, пише "Льо Тан".
По същата тема, но по друг повод се изказва унгарският "Непсабадшаг", коментирайки решението на будапещенското събрание да не се издига паметник на предвоенния унгарски премиер Пал Телеки след протести от еврейската общност и петиция от граждани. Вестникът одобрява решението, но подлага на съмнение аргумента, че да се издига паметник на министър-председател, гордял се с въвеждането на антисемитски закони, няма да е в хармония със Западна Европа.
"Унгария на Телеки, която през 1920 г. въведе първите антисемитски закони в съвременна Европа, забранявайки на евреи достъп до висше образование, не бе изгонена от европейското семейство", отбелязва вестникът. Нито Франция, нито Великобритания повдигнаха въпрос за това пред Унгария. Дори по-късно, през 1940 г., при въвеждането на още антисемитски закони, Великобритания продължаваше да има шеговито, иронично отношение към проблема с ограничаването на правата на евреите, пише "Непсабадшаг".
Словашкият "СМЕ" пише, че са необходими спешни действия за справяне с проблема на "ромските поселища без ток, без вода и без надежда". Това, предупреждава вестникът, може да се превърне в проблем, "значително по-належащ, отколкото отвлечените разсъждения как ромската имиграция разваляла образа ни в чужбина". Политиката спрямо мнозинството от населението едва ли ще реши проблемите на чергарстващите роми, за което са нужни специални мерки.
Такива трябва да бъдат взети възможно по-скоро, за да се избегнат насилия, предупреждава вестникът, рисувайки картината на словашки жандармеристи или селяни, сблъскващи се с хора, "които са гладни - не са в правата си, но просто са гладни". Хора, които се чувстват заплашени, могат сами да се превърнат в заплаха, категоричен е "СМЕ".
