Мечките у нас още не спят

Макар да е Андреевден, мечките още не са заспали, показват резултатите от наблюдения на специалисти.

Единственият екземпляр, женска мечка, която в момента наблюдават чрез джипиес нашийник от Сдружение за дивата природа "Балкани", все още е будна. Това каза за БТА Александър Дуцов, председател на сдружението.

Според народните поверия мечките заспиват на Андреев ден и се събуждат на Благовещение - 25 март.

През миналата година наблюдаваните мечки са заспали между 20 и 25 ноември, припомни Дуцов.

По думите му активността им сега се дължи на топлото време и наличието все още на плодове по храстите и дърветата.

Днешният празник - Андреевден, се чества като ден на мечките и за предпазване от тях още от древни времена.

Българите наричат празника още Едрей, Едринден или Мечкинден.

Притча гласи, че Свети Андрей бил отшелник, който се прехранвал от планинската си нива. Когато мечка изяла единствения му вол, разгневен светецът уловил мечката и я впрегнал в ралото.

Така я подчинил на волята си за справедливост и оттогава е почитан като патрон на мечките и техен повелител.

Все още има доста диви ябълки, дренки и глог, разказа още за БТА Дуцов, позовавайки се на обиколка в Стара планина през миналата седмица.

Специалистите са наблюдавали и следи от мечки около тях.

Според специалистите макар през тази година да не е имало обилна на жълъди реколта, боровинките, дренките и дивите ябълки са били достатъчно, за да си похапнат мечките.

Ако падне и сняг над 1000 метра надморска височина, където се намират повечето мечи бърлоги, има всички предпоставки животните да заспят добре, смята Дуцов.

По думите му ниските температури, снегът и достатъчната "вечеря" са основните предпоставки за здравия зимен сън на мечките.

Повечето им "къщи" са със северно изложение и затрупването от сняг пази бърлогата топла.

Българска поговорка гласи, че "на Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно".

В Северна България сварено вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!".

Според вярванията мечката дарява със здраве болни и немощни. Затова при посещения на мечкари по селата, болните са лягали на земята, за да ги "гази мечка за здраве". Космите й пък били лек срещу уплах, с тях прекадявали за успокоение срещу страшна случка.

Кукерските ритуали също включват мечката като символ на мощ, плодородие и добро здраве. Изразът "Мечка страх, мене не" е заклинание за смелост.

Много поговорки показват връзката с животното - "Гладна мечка хоро не играе", "Яде като мечка, работи като буболечка", "Мечешка услуга", "Който го е страх от мечка, да не ходи в гората" и "Когато мечката не ти гази ръжта, не я закачай".

Приказките на много народи са населени с този добродушен, мъдър и често пъти очовечаван герой. Мечето е любима играчка и на децата, с която често заспиват.

Мечката е почитана от почти всички древни народи като господар на горите,

пратени на върховния владетел на природата и справедлив съдия. Древните българи са избягвали да убиват мечка без причина и да я ползват за храна.

Сведения от 12 век сочат, че не е редно кожа от мечка за служи за дреха и завивка, отбелязват от фондация "Информация и природозащита". Преследвани са били само "стръвниците", но и тогава ловецът е спазвал редица ритуали за оправдаване на постъпката си.

Според много поверия убитият от мечка е бил наказан справедливо.

Стара традиция е да се обръщаме към едрото животно с ласкави имена - израз на уважение и роднинство - баба Меца, Медун, Мецана и др.

Според славянски вярвания мечката е по-силна от дявола и там, където стъпи, злите сили бягат.