За да разбере, как бактериите са успели да развият такава устойчивост към радиацията, Анатолий Павлов и негови колеги от Физико-техническия институт в Санкт Петербург подложили бактерии E.coli на гама лъчение, което убивало 99,9% от тях. Оживелите бактерии се поставяли в условия, благоприятни за развитието им и опитът се повтарял, информира "New Scientist".
Първоначално за унищожаването на бактериите било нужно равнище на радиация по-ниско от смъртоносното при хората. След 44 поколения обаче, микроорганизмите издържали на лъчение 50 пъти по-силно от първоначалното.
За да изградят подобна устойчивост като у Deinococcus radiodurans, E.coli ще имат нужда от време между един до 100 милиона години, смята Павлов. Според неговата хипотеза Deinococcus radiodurans са се появили не на Земята, а на Марс, където слънчевата радиация е по-силна, отколкото на Земята. Освен това за Марс са характерни периодичните промени в климата, предизвикани от по-бавното въртене на планетата. В хладните периоди бактериите са изпадали в латентно състояние и са акумулирали радиация, след което покачването на температурите ги разбуждало и оцелелите започвали да се размножават.
