В ярвам, че споразумението по бюджета на ЕС е възможно, заяви председателят на ЕК Жозе Барозу снощи. Той посочи, че пропастта между страните членки е все още голяма, защото не са били обсъждани цифри.
Днес британският премиер Тони Блеър представя поредното си предложение за финансовата рамка на съюза през следващите седем години.
Европейските лидери имат големи разногласия относно плановете за разходи на ЕС, но всеки разбира важността на постигането на споразумение сега, подчерта шведският премиер Йоран Першон.
Постепенно се върви във вярната посока, смята австрийският канцлер Волфганг Шусел.
Френският президент Жак Ширак увери Блеър, че иска споразумение, но настоя то да бъде "справедливо".
Твърде песимистичен обаче беше председателят ЕП Жозеп Борел, според когото британското предложение изобщо не заслужава да бъде обсъждано.
Дори ако съюзът приеме такъв бюджет, Европарламентът никога няма да го одобри, тъй като това би означавало край на амбициите на Европа и удар по процеса на разширяване, смята Борел.
"ЕП прие бюджет за 2006 г., който е 1,09% от БВП на 25-те страни в ЕС. Наивно е да се смята, че финансовата рамка, разчетена на 1,03% от БВП, ще бъде одобрена", категоричен бе той.
Какво представлява бюджетът на ЕС и защо са толкова тежки преговорите по него?
Финансовата рамка се изготвя за седемгодишен период и представлява правната основа, според която се определя годишния бюджет на ЕС.
Предложението за финансовата рамка за периода 2007-2013 определя пет главни категории за плащанията на съюза: Устойчиво развитие, Природни богатства, Гражданство/Сигурност и правосъдие, Външна политика на ЕС, Администрация.
Настоящия бюджет ("План 2000"), покриващ периода 2000-2006 г., бе одобрен от Европейския съвет в Берлин през 1999 г. Съгласие по неговите параметри бе постигнато в последната минута, след продължителни спорове между тогавашните 15 държави членки.
Основата цел на "План 2000" бе да подготви във финансово отношение съюза за петото му разширяване.
Кой печели и кой губи?
Според финансовата рамка за периода 2000-2006 г. най-големите нетни вносители в общата хазна са Германия, Обединеното кралство, Холандия, Франция и Швеция.
За същия период най-големите ползватели на евросредства са Испания и Гърция, следвани от Португалия и Ирландия. Тези страни получават най-много по линия на помощта, отпускана от съюза за развитие на по-бедните райони в неговите страните членки.
Франция обаче е държавата, която получава най-големия дял от селскостопанските субсидии.
Как ще се промени ситуацията след приемането на новата финансова рамка?
Според предложения нов бюджет, сериозно ще бъдат намалени средствата за помощта, оказвана на "старите" страни членки. Това ще стане факт, тъй като след присъединяването на десетте държави от Централна и Източна Европа стойностите на общия брутен вътрешен продукт на ЕС паднаха, а именно БВП се взима за критерий дали една или друга страна има право да получава пари от структурния и кохезионния фонд.
Според изчисленията, Португалия например ще трябва да се прости с по-голямата част от финансовата помощ, възлизаща към настоящия момент на 2.5 млрд. евро.
Защо има спорове около бюджета?
Основната разделителна линия при обсъждането на бюджета минава между държавите членки, които са нетни платци в общностния бюджет и страните, за които членството в ЕС носи чиста печалба.
Шестте най-големи нетни вносителки в бюджета - Германия, Франция, Обединеното кралство, Холандия, Швеция и Австрия искат размерът на вноската да бъде фиксиран на 1% от БВП на съответната държава, докато Европейската комисия настояваше тя да бъде 1.24%, а Европейският парламент предложи 1.18%.
Компромисен вариант, предложен от Люксембургското председателство през юни, предвиждаше вноската да бъде определена на 1.05% от БВП.
Особено сериозно е разногласието между Обединеното кралство от една страна и Франция и Германия, от друга.
Берлин и Париж настояват британското правителство да извърви своята част от пътя към компромиса и да се откаже от договорената през 1984 г. отстъпка в бюджетната си вноска, докато Тони Блеър изрично настоява всякакви разговори по тази тема да бъдат обвързани с преразглеждане на субсидиите за селското стопанство.
През 2002 г. Франция и Германия се договориха парите, отделяни за земеделски субсидии (които възлизат на около 40% от общия бюджет на Съюза) да останат непроменени до 2013 г.
Имайки предвид, че именно френските фермери са най-големия ползвател на тези средства, разбираема е твърдата позиция на Ширак по въпроса, при това поставена в контекста на отрицателния резултат от референдума за ратификация на Европейската конституция във Франция.
Британската отстъпка (рабат)
Отстъпката в британската вноска за бюджета на Общността беше извоювана от Маргарет Тачър през 1984 г. на Европейския съвет във Фонтенбло.
Позовавайки се на тази отстъпка, Обединеното кралство си връща по 66 евроцента за всяко евро от отрицателния си финансов баланс на плащанията към ЕС.
Към настоящия момент това гарантира около 4.6 млрд. евро "отбивка" във британската бюджетната вноска. Според цифрите, заложени във финансовата рамка за периода 2007-2013, сумата, която Обединеното кралство получава обратно от ЕС, може да достигне 7 млрд. евро.
