30% процента от здравния бюджет на България отива вече за лекарства. И докато богати европейски страни като Франция и Норвегия компенсират изцяло или почти изцяло своите пациенти за непрекъснато поскъпващите медикаменти, то в бедни страни като България това е просто немислимо, пише Елизабет Розентал в "Интернешънъл хералд трибюн" (Iht.com).
Откакто съществува европейският общ пазар, Европа успя да наложи единен стандарт във всичко, от чистотата на въздуха, до предупредителните надписи върху цигарените кутии. Но що се отнася може би до най-важното - продажбата и снабдяването с лекарства, там всяка страна е сама за себе си, коментира авторката.
Наличността и цените на лекарствата зависят почти изцяло от местоживеенето на пациента, тъй като това е въпрос, който се урежда чрез преговори между производителите и отделните държави.
Малките и по-бедни страни често плащат повече за най-новите медикаменти, тъй като нямат пазарен обем, за да издействат намаление.
Например едномесечна доза от "Прозак", антидепресивно средство, струва около 18 евро в Италия, но над 40 евро в Словакия.
Националните правителства почти не участват в договорните преговори за лекарствата, макар че от 1997 г. насам цените се увеличават с по 5% годишно.
Всяка година в страните членки на ЕС за лекарства отиват 100 млрд. евро. Разходите изяждат до 15% от медицинските бюджети в Западна Европа и могат да достигнат почти 50%, както е в Словакия.
Така най-бедните европейци са принудени да плащат най-много и затова често прибягват до алтернативни методи за лечение.
Доктор Нина Гочева е отлично запозната с последните медицински новости. Тя обяснява, че от онези 200 000 българи със сърдечни заболявания само 30% могат да си позволят да взимат най-добрия в момента препарат "Статин".
Всяка отделна таблетка струва в България над 1 евро, като 50 до 70% от тази цена се плаща от пациента.
Аз просто нямам решение на проблема, казва д-р Гочева. "Решението е финансово и политическо, а не медицинско."
Цената на лекарствата в отделните страни се определя на продължителни преговори между производителите и представителите на съответните здравни и финансови власти.
Богатите страни, които са успели да издействат намаления, пазят решенията в тайна, за да не провалят някоя добра сделка. Потребителите не могат да се възползват от по-ниските цени в съседната страна, да кажем, тъй като по правило рецептите важат само за мястото, където се издават.
Някое ново лекарство може пък изобщо да не влезе в продажба в определена държава, ако производителят реши, че не може да разчита на сериозна печалба.
Така например в Чехия се продават само 20% от одобрените медикаменти, просто защото това не е печеливш пазар. Лекарствените концерни нямат стимул да предлагат изгодни сделки на бедните или малките страни.
