С вободата и независимостта на пресата в Украйна съвсем не представлява реалност. След десетилетия на цензура от страна на властите, днес сме свидетели на друг вид цензура - тази на доларите.
След 2004 г. и "оранжевата революция" политиците не се осмеляват да оказват пряко влияние върху медиите, предлагат заплащане за репортажи с определена насоченост.
В украинския журналистически жаргон тези платени репортажи се наричат "джинси" и се превърнаха в доходен бизнес за големите медии в страната през последните три години.
Игор Соболев, бивш водещ в националната телевизия Канал 5 разказва, че този процес е започнал като начин за корупция сред журналистите.
"Някой ви дава пари и ви казва "направи това или онова". Днес обаче това се превърна в истинска индустрия. Всеки може да даде пари на някоя медия, за да подпомогне информационната част или за реклама.
В действителност обаче всички знаят, че това е средства за купуване бдителността на тази медия. Ръководителите на медията приемат парите и отиват при журналистите като им казват "направи този репортаж, това е добър сюжет", разказва той.
След години на конфликти със собственика на медията си, Игор Соболев, който отказвал платените репортажи, е свален от ефир.
Корупцията сред журналистите се засилва осезателно около изборите, особено покрай предсрочните през 2006 г. и 2007 г. В предизборните периоди цените скачат главоломно и минута платен репортаж в централна новинарска емисия може да струва до 5000 долара, а ексклузивно интервю в праймтайм и на живо в студиото може да стигне цена от 100 хил. долара.
Според данните от независимо изследване всеки месец се харчат по 100 млн. долара за поръчки на така наречените "джинси".
В Румъния борбата за свободата на журналистиката е също много актуална. В момента тече съдебният процес на най-големия скандал в историята на румънската преса.
Бомбата избухна през октомври 2006 г., когато четирима директори от пресгрупата "Газета" бяха арестувани от полицията в град Клуж по обвинение в шантаж. Още по-интересното е, че и четиримата са бивши полицаи.
Четиримата медийни шефове си избирали жертвите от средите на политиците и бизнесмените, като ги заплашвали да изнесат неудобни разкрития, реални или измислени, от личния им живот.
Въпросните лица се съгласявали да подпишат рекламни договори с редакциите на два всекидневника, принадлежащи на групата "Газета".
Според обвинението, голяма част от парите влизали в джобовете на задържаните. През ноември 2006 г. скандалът се разрасна и към други два всекидневника, а броят на обвиняемите нарасна на седем.
Процесът започна в края на миналата година и в момента продължава да тече.
Заедно с обвиненията за мудна и подкупна съдебна власт, доклад на "Фрийдъм хаус" оцени медиите в България като "частично свободни".
По отношение на свободата на словото в доклада на неправителствената организацията страната ни се нареди в групата на Ботсвана и Тонга.
В документа бе посочено, че българските журналисти са под натиск да прокарват и да защитават икономически и политически интереси, както и престъпни интереси.
На практика нищо общо с приетия от тях етичен кодекс, в който декларират, че ще предоставят на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриват или изопачават факти.
Думата корупция в българския тълковен речник има значение на лъжливост и подкупност. Най-често подкупността на медиите се изразява в публикуването на интервюта или репортажи, които могат да бъдат обозначени като пиар или платена реклама.
Още в зората на демокрацията започна една практика, която продължава и в момента - редакторите да наемат невежи хора за журналисти, защото те са по-лесно манипулируеми и могат безапелационно да прокарват начертаната политика.
Известно е, че в частните медии интересът на собственика е закон. В държавните пък се отстоява правителствена или президентска позиция.
Слуховете в медийната среда разнасят мълва след мълва за близостта на един или друг представител на журналистическата гилдия до съответната политическа партийна централа. За добре запознатите близостта личи в поведението на екрана, в избора на събеседници, в начина на интерпретация на фактите.
Материалните облаги остават скрити. Най-ясно това поведение проличава във времето на предизборни кампании - време за изпитание на подкупността на много от журналистите и медиите.
Неслучайно българските избиратели вече са резистентни на медийните послания по отношение на политическата активност и тяхното поведение се изразява в активна пасивност.
Наблюдава се и нетърпимост към явлението. От 2004 г. 25 журналисти от 18 медии учредиха клуб "Журналисти против корупцията". Тяхната дейност е съсредоточена в активизиране на влиянието на медиите с цел провокиране на нетърпимост сред гражданите спрямо различните корупционни практики.
Има и предавания, които правят големи разкрития. Проблемът у нас, че всичко се прави на основата на скрита камера. Това крие своите негативни страни.
Там, където няма проблем, а трябва да има, журналистът може да го създаде. Отиваш и предлагаш пари на някого, за да наруши закона. Това е правилото на скритата камера, обобщава един от журналистите, заминаващи се с разследвания. Всичко опира до саморегулацията, отбелязва той.
