Коментари и анализи в пресата днес

В�е �ещият коментар на "Новинар" е по темата на деня: Народният съд на Либия отхвърли смъртоносното обвинение срещу медиците ни. А то беше заговор срещу правителството в Триполи. От този акт следва, че само въпрос на време е нашите хора да се завърнат в родината и да продължат да участват в процеса за заразяването със СПИН на 393 либийски деца само като свидетели. Медиците ни могат да отнесат леки присъди заради алкохолни прегрешения, но това не е страшно. Важното е, че "тихата" дипломация, приложена от българските държавници, даде резултати. Излиза, че истината може да победи лъжата с много труд, постоянство и хъс да сториш добро.

Редакционният коментар на "Стандарт" е посветен на националната ни гордост. Само за една нощ две момичета накараха всички нас, българите, да се чувстваме горди. Олимпийските медалистки Евгения Раданова и Ирина Никулчина постигнаха за минути онова, което управляващите ни така и не успяват - забравихме тежкото си битие. Патриотизмът у нас заговори. Самочувствието се възвръща. А с него и вярата, че бог е българин. Затова каквато и да е цената на медалите, за нас те са безценни. И са поредното доказателство, че спортистите ни са по-доброто лице за пред света. А не политиците.

"Труд" коментира семинара на управляващите в Сандански така: За пира по време на чума. Знаем, че и депутатите са хора. Имат си човешки слабости. Един обича да пийва, друг да похапва, трети да задиря колежки, четвърти да върти далаверки. Само че, когато България гладува; Когато бизнесът умира; Когато младите бягат от родината; Когато пенсионерите са на хляб и вода; Когато майки убиват децата си; Когато мъже избират смъртта пред просията; Когато мизерията пълзи като чума; Когато се чува гневният тътен на масите; Депутатите нямат право да се чекнат в гюбеци по семинарите си. А шефът на парламента да е първи между тях. И съвсем пък нямат право да се сърдят на медиите, които показват техният пир по време на чума. Напротив трябва да се замислят! Защото има Срам и Морал! Защото след Пира по време на чума идват Пепелища.

По темата в "Монитор" пише и Капка Георгиева. Точно обърканият електорат беше започнал да се чуди къде изчезна СДС-лъвицата Росица Тоткова и тя взе, че се изяви. "Росе, изкара ми душичката", запъхтян рече шефът на бюджетната комисия Иван Искров. Не прибързвайте с изводите, че Искров нещо се е обидил на Тотка, защото тя го е разкритикувала за грешки в бюджета, примерно. Синята депутатка просто го сбърка от танци на семинара в Сандански, на който присъства цялото депутатско войнство. Ако избирателите разгледат снимките от него в пресата, с основание ще заключат, че той е протекъл под мото: "Всичко е кючек!" И любов, разбира се. Защото там депутатите от различните парламентарни сили показаха колко много се обичат един друг. Репортерите също разбиха представите на българите за критичност, като изляха патетични дописки в прослава на танцовите умения на народните избраници. То какво ли и друго да пишат, след като политиката у нас се прави на принципа - тайна, майна. Така е, драги читатели. Вие живеете с илюзията, че журналистите не обичат хората във властта. Грешка. Вие не знаете, че те са истинското им семейство. Те приличат на сирачето, което Юлиана Дончева взе за Коледа, а то пък повярва, че вече си има майка. С политиците пишещите прекарват работните си дни и постепенно си стават близки. Един репортер знае много добре какво е яла на обед Нина Чилова например, но не би могъл да отговори какво е правила през това време майка му. Припомнете си колко сълзи се изляха на прощаването на Петър Стоянов с ресорните му журналисти. За депутатите важи същата логика. Какво значение има сини ли са те, жълти или червени??

"Дневник" коментира темата за досиетата. Предложението на Владимир Дончев от НДСВ за отмяна на Закона за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност донякъде изяснява механизма, по който противниците на отварянето на досиетата сред управляващите ще се опитат да затворят тази страница. Че по този въпрос има разнобой във властта, си личи и от вчерашното изявление на Станимир Илчев, че "НДСВ още няма готовност за изработване на закон за подобряване на дейността на комисията по досиетата". По-важното в случая е, че подобни предложения и мнения правят добра услуга на БСП, която отдавна се надява някой друг да свърши черната работа с покриването на досиетата. Още по-нелепото е, че заради законотворческото си безсилие някои в НДСВ се опитват "замразяването" на досиетата да стане на гърба на Закона за защита на класифицираната информация - нещо, което само го компрометира. Законопроектът на Владимир Дончев се ражда точно в момент, когато в България е директорът на сигурността на НАТО, чиято работа е да инспектира как страните-кандидатки гарантират, че няма да допуснат изтичането на секретна информация към трети страни. Очевидно е, че призивът за нов морал и подетата от премиера в началото на управлението му кампания "без ченгета във властта" вече са подменени с други принципи. Те устройват бившите агенти на Държавна сигурност, но едва ли ще отведат България в НАТО.

Любопитство буди и интервюто на премиера Симеон Сакскобургготски пред италианското списание "Ки", което българската преса препечатва. Много е трудно това мое положение, казва премиерът - от една страна не мога да се родя отново като господин Сакскобургготски, а от друга, съм министър-председателят на република. Присъствах на церемония по награждаването на офицери. Всеки път, когато поздравявах някой от тях, той ми отговаряше: "Служа на Република България". Замислих се и си казах: "И аз!" И е така. Въпреки че съм възпитаван за друг "занаят". Но с толкова труд успях да се "рециклирам" и ще продължа да го правя.