Експерт по имиграцията: Виждал съм далеч по-големи злоупотреби в Индия

Как скандалът с бизнесвизите за българи и румънци, разразил се в края на миналия месец, се отразява на британската визова политика спрямо България? Наталия Илиева от Би Би Си разговаря по тази тема с Кийт Бест от британската неправителствена организация в помощ на имигрантите "Immigration advisory services" (IASuk.org). Първият въпрос към него е дали в случая България не се оказва заложник на британски вътрешнополитически борби.
- Опасявам се, че това е точно така. И Румъния, и България трябва да се присъединят към ЕС през 2007 г. и са страни по Споразуменията за асоцииране, които са специални споразумения с досегашните страни кандидатки.
Тези споразумения целят да облекчат идването във Великобритания на хората, които искат да създадат тук собствен бизнес. Обединеното кралство изпитва остра нужда от такива хора, особено от квалифицирани работници като водопроводчици, електротехници и строители.
Ние знаем колко висококвалифициани са хората в България в тези области. Така че аз лично съм натъжен, че британското правителство прояви първосигнална реакция по въпроси, които тревожат британците, но където опасенията са безпочвени.

Междувременно посолството на Обединеното кралство в София оповести, че британският министър на вътрешните работи е наредил възобновяване на визовите процедури в България и Румъния от 13 април. Засега ограниченията за бизнесвизите в рамките на споразумението за асоцииране в ЕС се запазват до приключване на разследването в Хоум офис. Издаването на визи за двете страни беше замразено на 30 март заради обвинения, че са одобрявани кандидати за бизнесвизи с фалшиви бизнеспланове, а заместничката на министъра на вътрешните работи Дейвид Блънкет по въпросите на имиграцията Бевърли Хюз беше принудена да подаде оставка, припомня Би Би Си.

Според Кийт Бест от "Immigration advisory services" нито правителството, нито опозицията във Великобритания изпитват враждебност към България, но са разтревожени и трябва да обърнат внимание на всеки сигнал за нарушения в контрола на имиграцията. Експертът обаче има други опасения по случая:

- Понякога е много лесно да се изтъкнат едно-две нарушения, които да се преувеличат и да се представят като нещо много по-сериозно, отколкото са в действителност. Никой не анулира цялата данъчна система, защото двама-трима души са я нарушили. Никой не разрушава системата за социални помощи, защото някой злоупотребява. Същото трябва да се отнася, само заради действията на няколко души, и за имиграционната система, когато тя осигурява работници, необходими за Великобритания.

- Може ли да се каже, че българите и румънците злоупотребяват повече от други страни в опитите си да дойдат да работят във Великобритания?
- Пътувам по работа из целия свят и посещавам британските консулства. Виждал съм далеч по-големи злоупотреби в Индия в сравнение с онези, за които се твърди, че се правят в 10-те страни, влизащи сега в ЕС, или в България и Румъния.
Освен това, ако се погледне статистиката за граждани, които идват тук от държави извън европейската икономическа зона, източноевропейските страни представляват много малък процент от общия брой - само около 14 000 годишно, сравнени с 0,5 млн., които пристигат като студенти, с разрешителни за работа или като независими бизнесмени от целия свят.

- Дали поради този случай, който доминира британската политика през последните две седмици, британските власти няма да използват по-стриктни критерии за даване на бизнесвизи за българите?
- Надявам се че правилата за даване на визи няма да бъдат прилагани по-строго към български граждани. Очевидно е, че имиграционният контрол трябва да бъде наблюдаван и че служители в британските посолства трябва да проверяват добре дали кандидатите за визи отговарят на условията и правилата.
Но ще бъде неправилно и пресилено, ако имиграционите изисквания се прилагат по-строго за българи, отколкото за граждани на други държави. Тези правила трябва да се прилагат еднакво във всички британски посолства по света.