Водата – тя е неизменна част от всеки един от нас, от всяко живо същество на планетата, източник на живот и енергия във всеки смисъл на думата. Ние, в България сме заобиколени от водни ресурси, имаме реки, езера и море, и дори не оценяваме значението й, точно защото тя е в изобилие. Дори и при положение, че водните ни басейни са в ужасно състояние, замърсени и отровени, обитателите им са застрашени от загиване, ние все още нямаме съзнанието, че трябва да ги пазим на всяка цена. Такава е общата нагласа в т.нар. „цивилизован свят”, в Европа и Северна Америка, които ние българите копираме сякаш това ни е вродено, сякаш няма друга истина. Именно защото вода има, ние я разхищаваме. Но не такава е действителността в много части на света, където милиони хора се борят за всяка капка и всяка капка вода е от жизненоважно значение. Светът е абсурдно разделен на северна и южна част, на бедни и богати – едните използват безсрамно ресурсите на другите, вредят им неимоверно с едничката цел да живеят охолно и да разхищават безсмислено и безотговорно, за сметка на вторите, които страдат, без самите те да са допринесли за случващото се, но на свой ред бленуват за охолния и пилеещ американски начин на живот. За съжаление, това не е сценарий на американски блокбастър, а реален апокалипсис, който неизбежно ще достигне всички нас. Крайно време е да оценим стойността на всяка капка вода.
Изключително безсрамно е отношението ни към водата. Напоследък действително различни рекламни компании апелират към пестене на водните ресурси, дори Европейският съюз започна такава, използвайки симпатична, говореща и леко невротична чаша вода. Но всички те са насочени към клишираните призиви да взимаме душ за по-кратко време, да спираме водата, докато си мием зъбите например, а тези ежедневни дейности всъщност представляват само около 4% от нашето потребление на вода. Рядко ние се вглеждаме във всичко, което потребяваме и осъзнаваме колко вода изразходва производството му. Производството на един чифт дънки изразходва близо 10 000 литра вода, това е невероятно много. Един чифт обувки от естествена кожа отнемат 8 547 литра вода за производство. Това включва отглеждането на влакнодайните култури, които обикновено са много водоемки и на културите, служещи за храна на животните, от чиято кожа се произвеждат обувките, както и водата за обработка на тъканите и за самото производство. Сега да си представим по колко чифта дънки и обувки има един средностатистически американец. Естествено, някой би казал, че тези водни ресурси се възобновяват от само себе си, но истината не е точно такава. Човешката неразумност е стигнала до крайности. Например, бившият Съветски съюз е осъществил „гениалната” идея да пренасочи реките, захранващи Аралско море, за да напоява производстовто на памук в пустинята. Днес, 50 години по-късно, Аралско море почти не съществува, прилича на малко езерце, заобиколено от останки от кораби по сушата. Не можем да си представим какви екосистеми са разрушени и загубени завинаги, особено имайки предвид токсичните отпадъци, открити на дъното. Подобна е ситуацията с река Колорадо в САЩ. Тя се използва за напояване от повече от 50 години и днес тя вече не достига до океана, цялата река е употребена. Дори и днес САЩ използва огромно количество вода, за да развива земеделие в пустинята на Аризона, но не всеки може да си позволи подобен лукс. Тук е разликата между северното и южното полукълбо на планетата. В много части на света водата е ограничен ресурс. Климатичното затопляне допринася за загуба на водни ресурси и това се случва обикновено в малките, бедни държави, наречени от арогнтния Север „Трети свят”, чиято икономика е твърде ограничена и неразвита и не е допринесла за екологичната катастрофа на планетата. Там хората разчитат на земеделието, за да се изхранват, но неправилното използване и изтощаването на почвите, обезлесяването са причини за допълнителна суша и съответно ежедневното им оцеляване е в голяма опасност. Достъпът до питейна вода е проблем ежедневно. Това са едни от причините за продължаващата вече десетилетия гражданска война в Судан например, хиляди са загинали, милиони са бежанци. Северната и южната картина някак са твърде контрастни, за да се случват по едно и също време, не мислите ли? Как великият човешки ум, достигнал такива висини в науката, философията и хуманизма, го е допуснал?
За наше общо съжаление, колкото и лоша да е картината на света в момента, перспективата за бъдещето изглежда още по-страшна. Населението на планетата достигна 7 милиарда души и се предвижда ежегоден растеж. Колкото повече хора живеем заедно, толкова повече храна ще ни е нужна, за да се изхранваме. В момента земеделието е икономическият сектор, изразходващ най-много водни ресурси от всички. Консумацията на селскостопански продукти представлява 92% от общия световен отпечатък върху използването на водите. В момента, земната територия, заета за селскостопанско поризводство е 60 пъти по-голяма от територията, на която ние, хората, живеем. Но скоро тя няма да бъде достатъчна и обработваемите площи ще трябва да пордължат да отнемат от други територии – например от дъждовните гори в бързоразвиващите се държави – т.е. друга предпоставка за загуба на водни ресурси. Освен това, земеделието само по себе си, с всички използвани пестициди, вреди изключително много на качеството на водите. С очаквания растеж на населението на планетата, производството на храна ще трябва да се удвои, дори утрои. Колко вода ще е нужна, за да се случи това и откъде ще я вземем? Освен това, човечеството се развива и забогатява, започва да се стреми към по-висок стандарт на живот, по-скъпи стоки и храни – най-често това означава по-голяма консумация на месо, чието производство отново изисква големи количества вода. Нещо толкова основно и екзистенциално като храната ни е застрашено, това ще ни накара ли да се замислим най-после? Въобще не помисляме колко скъпи всъщност са някои неща – производството на 1 шоколад изисква 1000 литра вода. Култури като какаото и захарта са много водоемки и всъщност произхождат от региони с недостиг на водни ресурси като Африка и Южна Америка. Дали това ще промени светогледа ни? Сега ще осъзнаем ли, че всяка капка вода е важна?
Аз не искам да плаша никого. Ситуацията никога не е чак толкова безнадеждна, ако се вземат адекватни мерки на време. Аз вярвам, че човекът е способен да направи всичко, което пожелае и той вече е достигнал нива в науката и технологиите, които ще му позволят да спаси планетата и да опази околната среда. Вече имаме технологии да рециклираме домашно потребените води например и да ги използваме за напояване. Според мен първата стъпка е колкото се може повече хора да се убедят в нуждата от промяна. И мисля, че е крайно време всички ние да осъзнаем, че нищо не ни е гарантирано и, че екологичният начин на живот и уважението към природата всъщност са единственият път към оцеляването на човечеството.
