Капка по капка

 

Капка по капка какво? И за какви капки става въпрос? За милиардите капки киселинен дъжд, за моретата и океаните от изплакани капки сълзи,за дарените капки кръв, от които зависи нечии човешки живот, или за последната капка, която кара съда или търпението да прелее. Защото според мен натам отиват нещата. Особено в нашата мила България. Търпеливия и добродушен, интелигентен народ, прочут с постижения си за и против човечеството. Но най - вече срещу себе си.

Идеалният човек, лишен от идеали…

Къде са идеалите ни сега?! Оттичат капка по капка някъде в борбата за оцеляване. После носталгично се завръщат, но къде? В бара. Патриоти на по чаша, капки щастие и заблуда. На маса сме склонни да изказваме смели мисли, имаме сили да сътворим нов свят. А на сутринта – изморени и прегърбени, забравяме мечтите си и подкарваме по старо му. Капките смелост са си отишли под ръка с алкохолните пари.

Проблемите са ясни – изчерпаемите ресурси (храна, вода и други); свръх консумацията; загубата на биоразнообразието; климатичните промени; свръх население и много други. Има ли решение на проблемите – ДА! Защо е трудно обаче … чували ли сте за трагедията на общото благо?! Да или Не, еколозите могат да обяснят феномена.

Но нека не наблягаме само на проблемите, а да се съсредоточим върху евентуалните решения и капка по капка да станем язовир и да залеем негативизмите за края на света.

Множество елементарни и прости примери могат да помогнат за запазването на водните ресурси. Една простичка бутилка с минерална вода от една страна изразходва минералните водоеми, а от друга - създава неразградим боклук, които чрез изгаряне отравя почвата и въздуха, освен ако не се рециклира, но тук и на това ни е малко трудно да се научим. Ето, от друга страна, защо просто не пием вода от чешмата – ДА мръсна е, но би било много по евтино и практично ако просто всеки постави филтър на кранчето на чешмата си или си купи една кана с такъв филтър. Филтрите могат да отстраняват оловото, хлора и общо взето – всичко вредно. Освен това постоянната консумация на минерална вода е вредна за организма, не е МНОГО по-полезна от обикновената чешмяна. А за изработката на една бутилка се изразходва повече вода, от която тя може да побере. И погледнато в по-глобален мащаб постоянното нарастване на населението на Земята изразходва водните запаси по-бързо от колкото Земята може да ги възстанови, но в България можем да се похвалим с богатство на водни ресурси – това обаче не означава, че проблема ще ни подмине. Въпреки че морета и океани заемат огромни пространства, едва 0,3 % от водата е годна за незабавна консумация. Хиляди хора по Земята нямат никакъв достъп до питейна вода, ние които имаме я разхищаваме, а положението се влошава и заради глобалното затопляне. Липсата на сняг в планините не е само лоша прогноза за туризма, но следващите поколения само ще са чували за него. Решението отново е просто или просто въпрос на промяна в навиците. А именно – да спираме кранчето докато си мием зъбите, да взимаме бърз душ вместо вана, да пускаме пералните си пълни, както и миялните машини. И още колкото и ужасно да звучи – ВДИГНЕТЕ ЦЕНИТЕ на водата, само така българинът ще се научи да пести водата.

По времето на цар Симеон България се е разпростирала на три морета, но сега си имаме само едно – милото ни Черно море. Името му е добре избрано, като имаме предвид цялата гадост, която се излива там. А през 1990 са ни сложили ново име – „тоалетната чиния на половин Европа”. Причините са ясни – свръх риболов, свръх застрояване, петролни разриви, добиви на нефт и газ, а последствията ще бъдат пагубни ако не се вземат мерки. За мен всичко е въпрос на възпитание. Всеки има своите истории, но нека си взимаме поуки от тях и да работим за бъдещето си заедно. Ето един познат пример.

Пътувайки от Белгия към България с микробус, с двама български турци от Кърджали, (емигранти в Белгия от доста години), си пушех цигара спокойно на прозореца, наблюдавайки невероятната природа на Германия, с перфектните като току - що наострено острие асфалтови магистрали и прохладния въздух на северните страни. Въпросните господа бяха познати на вуйчо ми, който е емигрант от 13 години, но хора непознати за мен. Реших че ще е по удачно да изхвърля цигарата си през прозореца вместо да се пресегна през тях, за да попадне фаса където му е мястото, а именно в пепелника. Едното момче ми направи забележка – хареса ми, помислих си – Браво!!! Отговорен към природата и чистотата, научил го е в Белгия, едва ли го е научил в България! Пристигнахме в Русе и познайте какво? – и двамата започнаха да хвърлят безобразно много боклуци през прозореца – опаковки от храни, цигари, бутилки, всичко потребно и непотребно. БЯХ ИЗУМЕНА. Какво правите!!! – казах. Те отговориха – Тук няма камери …. МОЛЯ??!!! – отговорих аз.          

Явно се бях излъгала, не от уважение към природата ми бе направил забележка, а от страх да не ни глобят.              

Българин, белгиец или турчин. КАКЪВ СИ няма никакво значение щом не тачиш земята, от която произлиза всяко цвете, всяко миризливо растение, плодче или зеленчук. Кръговрата на природата ще ти върне жеста и ще получиш всички тези отвори, които изхвърляш, в храната и водата ти. Аз се обърнах към въпросните хора и простичко им казах „ – Господа, ако всички мислеха като вас, тук трябва да е едно голямо сметище.” А не е ли? - си мисля. Не притежаваме достатъчно заводи за отпадъци, не притежаваме морала на европейците, всичкият боклук капка по капка отравя земите и водите ни. Мъчно е да гледаш как всичко си отива, а сам война не е войн…в България!

Заболя ме, не за природата, за нас – БЪЛГАРИТЕ. Така ли възпитаваме децата си?! Кажете! Тази необятна и пленяваща природа, която никоя друга държава не притежава. Аз съм от Родопите. Планината ни е научила да я обичаме, колкото обичаме майките си. Понякога дори повече. Тя ни приютява в топлата си прегръдка зимата – там долу в котловината на град Смолян, а ветровете веят с всичката си сила там горе на Карлък, Карлък с внушителната си големина и мистичност…

„Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се качиш, да я познаеш е един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си… Със затворени очи в себе си” – Цитат от „Време разделно” на Антон Дончев.

Прекрасен цитат, но дали ще успеем да запазим описаната картина такава? Родопите са изключително богати на води. Повечето реки в Западните Родопи се вливат в река Марица и в река Места. Почти цялата територия на Източните Родопи принадлежат към басейна на река Арда. В Родопския регион няма големи естествени езера, но има множество големи язовири. Високопланинските влажни зони са покривали голяма част от Родопите, но са били унищожени при строителството на язовири, а повечето заливни площи около реките са били пресушени и превърнати в земеделска земя.

Sustainable Development,или на български „устойчиво развитие”, е нашумяло наскоро понятие, което добре е разбрано от всички западноевропейски стани, но трудно разбираемо за нас българите. Криворазбраната цивилизация или просто въпрос на манталитет – всеки от нас си задава ежедневно такива екзистенциални въпроси. Могат ли да се променят навиците ни, с които съсипваме всичко след себе си? Вариантите са няколко – повече информационни кампании, нови технологии за пречистване на водата, съзнателност и отговорност, образованост и регулации. Защото няма българин, който да не го боли за България, няма човек на тази земя, който да не го боли за родното му място. Нуждата от индивидуалност кара хората да си приобщават към дадени групи, райони, език или култура, с което се чувстват едновременно различни или част от нещо. А защо тогава не сме отговорни, за да можем да се гордеем от това към което принадлежим? Тъжната истина обаче е, че само родопчани тачат Родопа планина, а родопчанина – сиромах човек, какво да стори? Пампорово загина пред очите ни!!! Преди няколко години се запознах с господин – софиянец, инвестирал пари човечеца хотел да си построи. И на него не го ене за Родопа, иска да го продаде после и да си ходи. А че изсякоха гората, че пресушиха реките!!! КОЙ ПЛАЩА? И той разказва

„– Тук всичко с пари става, да ама ние първо построихме хотела, разбихме пътя с камионите си и после започнахме да търсим от къде да вземем електричество и вода. А то няма!”

ОТ КЪДЕ ДА ИМА ми кажете. Местните властни разрешават строителство на тоя и ония, спазва ли някой градоустройствени планове, съобразени с природните ресурси? В Финландия променят строителни чертежи заради едно – две дървета. Бедния българин трови земята и водата без да мисли какво ще остане за бъдещите поколения. Пък и какво му пука, той деца не ражда вече, че не знае с какво да ги гледа.

Стъпка по стъпка и капка по капка – всичко зависи от теб!