Тя има сила да изцерява тялото, да поглъща умората ни, да пречиства съзнанието ни. Да чисти и облагородява. Да създава живот и красота. С което е безценна. Затова трябва да я пазим. И да й се наслаждаваме. Да пестим, да затваряме кранчето докато мием зъбите си. Да не захвърляме отпадъци в реката или около нея след като сме й се насладили в жегата. Няма живот без вода. Няма и красота. Погледнете Дунав, Маас или което и да е планинско поточе в планините ни или изкуствено каналче в Холандия ….Рилските езера. Тези очи на Бога, които говорят с дълбочината и чистотата си. Докато Ганьо, качил се с лифта не си сложи бирите вътре и не реши да се „баня“. Но и след това те пак са там, дълбоки, красиви и страшнички….
Водата и животът, основан на нея, са наша отговорност. Човешките селища винаги са възниквали около река или извори.В случая с моя град около извора или ръкави на Струма. Отговорното й ползване е част от живота ни. Двата дни без вода ми показаха ясно цената й. Безценна . Богатство. Но за да го имаме трябва да го пазим. Да го разбираме. Сигурно загубилият се в пустинята знае най-добре цената и на капката. А ние, другите, дето с интелекта си „ върховен“ сме на път да си създадем пустини?
Случвало ли ви се е да сте толкова жадни, че да очаквате последната капчица да стигне устните ви? Другият път в 40-градусовия трамвай се замислете над усещането. Безценно. Нали?
И понеже живеем в „информирано“ общество и знаем, че съдържанието на една бутилка с минерална вода е много по-малко от това, което е необходимо за създаването й, искам да попитам всички, които са част от този конкурс, несъмнено носещ добра идея и кауза, дали са направили всичко по силите си за опазването й?! Всичко…..
Министерството на околната среда и водите, Кока-кола като корпорация с огромни възможности, информационният сайт, Международната комисия? Какво е състоянието на пречиствателните станции, какви са загубите на вода по мрежата? Чисти ли са пред съвестта си, че са направили всичко по силите си, за да са ЕКО и отговорни? Чисти като капка вода?!!! Думите са сила, но ако не са последвани от дела се обезсмислят, нали?
Хубаво да пишем, споделяме, информираме….Да се замислим. Да се запънем ако трябва- на Орлов мост или площада. Но ако оставим кранчето вкъщи да тече не предаваме ли идеята? Не се ли залъгваме? Отговорни ли сме наистина или ни се иска да сме такива?
Нека всеки, който чете това и тези непретенциозни мнения, си отговори на въпроса.
Иначе броят на думите и страниците е без значение. Водата е живот. Памет. Лечител.
Ние сме изградени от вода и без нея не можем. Най- красивите ни спомени и мечти са свързани с нея. Да ги съхраним и за децата си.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!