Д о няколко седмици правителството трябва да вземе решение дали да намали пенсионната осигуровка с три пункта (от 23% на 20%) от 1 юли, каквато възможност предвижда законът за бюджет 2007 г.
Кандидат за работа договаря заплащането си. "Заплатата е 600 лв., но ще те осигуряваме на 200 лв.", предлага работодателят. Стискат си ръцете и подписват трудовия договор.
Подобни споразумения са практика в България. Основната причина е високата спрямо останалите страни в ЕС осигурителна тежест от 36.7%, която, съчетана с липсата на доверие към пенсионната система, стимулира и двете страни (работодатели и наети) да заобикалят закона.
Много работещи предпочитат повече доход сега пред мъгляви обещания на държавата за някакъв доход след пенсиониране. В резултат на това голяма част от доходите се укриват. Тази практика не само ощетява бюджета, но създава и нелоялна конкуренция между спазващите закона и онези, които работят частично или изцяло в сивия сектор.
Според закона за бюджета след 15 юни "при наличие на фискална възможност" правителството трябва да предложи на парламента да намали пенсионната вноска с три процентни пункта от 1 юли 2007 г.
При приемането на закона в края на 2006 г. до този текст се стигна в резултат на компромис между депутатите, които настояваха осигуровките да паднат от началото на годината, и министъра на финансите, който изтъкваше големите рискове за бюджетните приходи в резултат на влизането в ЕС.
Данните за изпълнението на бюджета за първите четири месеца на годината показват, че очакванията за срив на приходите са неоправдани. Въпреки че в началото на годината имаше известен спад заради еднократния ефект от промяната на режима на ДДС, до края на април вече се наблюдава
Рекорден бюджетен излишък
Той достигна близо 1.3 млрд. лв. (около 2.3% от БВП) по данни на Министерството на финансите. Сумата му е с 45% по-голяма от миналогодишната за същия период. Приходите са със 17.6% повече. Излишъкът се дължи както на доброто изпълнение на приходите, така и на задържането на разходите, което е предвидено по закон с цел да намали рисковете при проблем с приходите.
По изчисления на старши икономиста на институт "Отворено общество" Георги Ангелов, ако приходите в бюджета продължат с досегашните темпове, а разходите се изпълнят в пълен размер, в края на годината излишъкът ще достигне 2.6 млрд. лв. (4.7% от БВП) - почти седем пъти повече от планирания и близо два и половина пъти над допълнително заложената и обещана на Европейската комисия цел за 2% от БВП.
Националната агенция по приходите (НАП) оповести през седмицата още по-актуални данни за изпълнението на бюджета, които обхващат и месец май.
Към 31 май в НАП са събрани над 47% от планираните за годината постъпления от данъци и осигуровки. Данъчните приходи до края на май са 50% от годишната прогноза, което според НАП е най-доброто изпълнение за периода от 1998 г. насам.
Според изпълнителният директор на НАП Мария Мургина всичко това "дава възможности за
намаляване на данъчно-осигурителната тежест
в бъдеще". Според макроикономисти и работодатели са налице всички предпоставки за намаляване на данъците върху труда, което ще има положителни ефекти върху икономиката.
По мнението на Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, благодарение на миналогодишното намаление на осигуровките с шест пункта сивият сектор е започнал да излиза на светло, безработицата е спаднала, повишила се е заетостта, а очакванията за силно занижени приходи от осигуровки в бюджета за 2006 г. не са се оправдали.
Той не се съмнява, че обещаното ново намаляване от 1 юли ще стимулира допълнително тези процеси.
Политическо решение за намаление обаче все още няма. Председателят на Комисията по бюджет и финанси в парламента Петър Димитров (БСП) коментира, че приоритетите на социално-икономическата политика ще се определят на конгреса на партията на 16 юни и предварително нищо не може да се каже. Същевременно припомни:
"Премиерът изрично подчерта, че ще има актуализация, която сигурно ще стане юли месец."
Против намаляването на осигуровките е социалният министър Емилия Масларова, според която "все още не сме видели какъв е приносът на бизнеса, като е поел глътката въздух с тези шест пункта". Но дори нейните сметки показват, че бюджетът ще загуби само 330 млн. лв., които са нищожни спрямо очаквания бюджетен излишък.
Според народния представител Лидия Шулева НДСВ ще се придържа към обещанието на правителството и при благоприятни фискални данни е готово да внесе необходимото предложение в Министерския съвет.
Председателят на Комисията по икономическа политика в парламента Йордан Цонев (ДПС) заяви, че решението е въпрос на двайсетина дни, в които резултатите от петмесечието да бъдат преценени. Той е категоричен, че при наличието на фискална възможност ДПС ще настоява осигуровката за пенсия да бъде намалена:
"Нямам никакво намерение да отстъпвам от този тип битки", каза Цонев.
Позицията на министъра на финансите Пламен Орешарски все още не е ясна. Той отклони въпросите на "Капитал" с отговора "още се правят разчети" и отказа повече информация, включително кога ще внесе предложението си за осигуровките.
Близкият до него депутат и ключов икономист в БСП Петър Кънев обаче още в началото на април каза пред "Капитал", че е оптимист по отношение на намаляването на пенсионната осигуровка от средата на годината.
Според Георги Ангелов
три пункта са минимумът
с който могат да бъдат намалени осигуровките за пенсия. Той припомня, че правителството е дало това обещание при планиран бюджетен излишък за цялата година 385 млн. лв., а само за първите четири месеца излишъкът е над три пъти по-голям.
Георги Ангелов смята, че при тези фискални данни спокойно може да се мисли за намаляване с 6-10 пункта, без да се застраши бюджетната стабилност.
Според Петър Димитров обаче няма вариант да се обсъжда по-голямо намаление.
От ДПС са на мнение, че дори да има фискална възможност, тази година не може да се очаква повече, "защото няма да срещнем среда и нямаме такава уговорка", казва Йордан Цонев и допълва: "Три пункта са добър ход за тази година на фона на шестте през миналата. Трябва да преценим къде са пресечните точки на стабилността и на свалянето на този тип данъци, защото имаме проблеми с пенсионната система и със здравната система и трябва да имаме сериозен дебат по тези въпроси."
