- Г-н Стоянов, какъв е вашият първи коментар за започналата военна операция срещу Ирак?
- Общо взето, това бяха очакванията на всички ни, въпреки че все пак всички таяхме някаква надежда, че в последния момент нещо може да се промени. Все още война в истинския смисъл като че ли няма, става въпрос за отделни удари, но очевидно, че нещата вървят към война. Помня много добре, когато започнаха военните действия в Косово, настроенията бяха същите, говоря за настроението на обикновените хора. В крайна сметка всички, дори най-добрите приятели на САЩ и самите американци са разочаровани, че дипломатическите усилия не доведоха до успех.
- Всъщност доколко смятате, че бяха активни тези дипломатически усилия, не беше ли предизвестена тази война?
- Не. Аз не споделям това становище, което много натрапчиво се внушава в последните дни. Това е, разбира се, едно чисто пропагандно клише, че заради нефтени интереси САЩ търсят претекст как да нападнат и как да получат влияние, да добият влияние върху територията на Ирак, това просто не е вярно. Дипломатическите усилия бяха неимоверни, зная това прекрасно. Никой не искаше да започне тази война. В крайна сметка се разчиташе на известна отстъпчивост, на известно разбиране от страна на Саддам Хюсеин. Това за съжаление не се случи.
- Всъщност, тъй като споменах Комитета за освобождение на Ирак(в който членува и Петър Стоянов - бел.ред), не следва ли освобождението да идва отвътре, а не отвън?
- Този комитет в крайна сметка искаше ясно да каже, че е против всякаква диктатура и че режимът на Саддам Хюсеин е една от малкото съвременни диктатури от класически тип и тя пречи по всякакъв начин на демократичното развитие на света, включително и на собствения си народ. Задавате ми един въпрос, който е със занижена трудност за хора като нас, дето 45 години са живели в комунистически режим. Питате ме бихме ли могли да стоим отстрани и да чакаме народът на Ирак сам да се справи с тази задача. Ами нито народът на България, нито дори народът на Чехия или на Унгария успя да се справи с тази задача - да свали една диктатура, по онова време комунистическа диктатура, защото срещу този народ се действа изключително сурово, изключително жестоко.
- Нещо като това, че е настъпило времето за падането на Берлинската стена в Ирак ли намеквате?
- Ами намеквам за това, че режим авторитарен, режим тоталитарен, режим фашистки, режим комунистически не се сваля така лесно от своя народ. Аз чух снощи реакцията на граждани на Ирак, които живеят в България и които са очевидно опозиция на режима на Саддам Хюсеин, бях, честно казано, дори малко изненадан от откровената фраза на един от тях - знаем колко е тежка тази война, знаем, че могат да умрат наши близки, които живеят в Ирак, но нашите близки предпочитат тази война, отколкото съществуванието, което водят в момента в Ирак.
- Но когато Европа или половината от Европа не разбира тази война?
- В интерес на истината гражданите на източноевропейските страни схванаха в по-добра степен за какво става въпрос. Малко преди Чърчил да прокара своята доктрина за опасността от фашистка Германия, във Великобритания са събирани милиони подписи срещу война срещу Германия, защото на обикновените хора много често се внушава и по този начин - Германия е далеч, какво ни интересува, е, някакъв фашизъм, някакъв Хитлер. След това се оказа, разбира се, че Германия заплашва целия свят. Работата на политиците във всички държави по света е да се ориентират по-добре от масовото обществено мнение в такава сложна ситуация, да бъдат лидери на това обществено мнение.
- Да погледнем към лидерите на европейските страни, които не станаха част от тази кауза?
- Искам да се разберем тук за нещо много важно - нито един от лидерите на европейските страни не е привърженик на режима в Багдад. Всички до един защитаваха каузата, че този режим трябва да бъде сменен, въпросът е в подхода - дали трябваше да се даде още време, за да бъде разоръжен Саддам Хюсеин и да бъде изпълнена прословутата резолюция 1441, или да се пристъпи по-бързо към военни действия.
- Как вие дистанцирано виждате българската позиция по Ирак, колко тя е консолидирана ?
- Моят кратък отговор е да. Искам веднага да разоблича един мит, който се прокрадна в последните дни и седмици и който упорито беше внушаван - че позицията на България е някак уникална, че България се нарежда барабар Петко с мъжете заедно със САЩ и Великобритания. Това просто не е вярно. България щеше да бъде във фокуса, драматичния фокус на общественото внимание, ако се бе гласувала втора резолюция - българският глас щеше да бъде много важен. Тогава на България щеше да се гледа драматично като на страна, която в една или друга степен е променила съотношението на силите в самия Съвет за сигурност.
До такава резолюция обаче не се стигна. След като войната е започнала, очевидно, че мирните средства са изчерпани. Много лош тон е, когато от време на време се чуват различни гласове и особено тогава. Лош тон е, когато се схваща желанието на една или друга политическа сила - нека кажа направо: на опозиционната БСП, - желанието един толкова важен момент, не само за България, а и за света да бъде използван за тесноопозиционни и теснопартийни цели. Това е лош политически тон и недопустим в ситуация като тази...
- Да не сте станали адвокат на правителството?
- Един президент остава винаги президент. Аз може да имам хиляди обвинения към това правителство по един или друг повод, но моята теза по отношение на стратегическия, да не казвам, цивилизационен избор на България е такава, че не мога да не одобрявам действията на правителството, когато те съвпадат изцяло с тази теза.
Интервюто е излъчено по БНР.
