С викнали сме да мислим за България като държава, която е напускана от своите най-кадърни, най-добри и най-перспективни хора. Това обаче е тенденция, формирана изцяло в последните 15 години, а за процес като миграцията, който действа в рамките на поколения, това е кратък период. България е изправена пред промяна.
Прекрачила прага на ЕС, с добре развиваща се икономика и със сериозен демографски проблем, страната неизбежно ще попадне в полезрението на имигрантите, заливащи Европа. Големият въпрос е дали ще се възползваме, или ще загубим от това.
Знаете ли къде е Свазиленд? Това е малко кралство в Южна Африка, което се управлява от малолетен крал и има най-високия процент на СПИН сред населението - 33%.
България пък е страна, която догодина влиза в Европейския съюз и има претенциите да бъде новият икономически тигър на Югоизточна Европа. Общото между двете? Ще загубят еднакъв процент от населението си до 2050 г. - 34%.
Според данните на най-авторитетното проучване на световното население, извършено от вашингтонското Population refrence bureau, Свазиленд и България оглавяват класацията за най-голям демографски спад в следващия половин век. И ако свазилендската икономика няма особени претенции за развитие, българската има такива и те ще бъдат сериозно накърнени от този процес.
Още преди формално да се е присъединила към Европейския съюз, България напълно покрива един от най-неприятните европейски стандарти - населението застарява, а раждаемостта е ниска. Въпреки запазващия се засега силен растеж на икономиката той ще бъде ограничен от свиването на трудовите ресурси в дългосрочен план.
Присъединявайки се към ЕС, България неизбежно ще се превръща във все по-атрактивна дестинация за търсещите убежище в богатия западен свят. Надеждата на хората от Гана или Афганистан, че в страна - членка на ЕС, те непременно ще водят по-добър живот, се споделя от много българи.
От друга страна, потокът на хора с крайна цел Западна Европа ще се засилва постоянно и ще достигне пик вероятно малко след влизането на България в Шенген. Експертите от всички области са единодушни, че е въпрос на година или две страната ни да започне да приема повече хора, отколкото я напускат. Това е вододел в българските миграционни тенденции и той идва бързо.
България трябва да спре да се прави, че не забелязва миграцията, и да реши каква политика ще води към нея.
Миражът "Европа"
Според фондация "Манфред Вьорнер", която направи национална конференция за българските имиграционни практики, е време за проактивна политика, която да отчита нуждите на пазара на труда. Преобръщането на демографските процеси е дълъг и труден процес, но докато се случи, България има една надежда - имигрантите.
"Мазохистичните нагласи в прогнозите са безполезни, тъй като сривът може да бъде преодолян", коментира д-р Любомир Иванов, президент на фондацията. Той твърди, че демографските изследвания не отчитат имиграционните тенденции, и цитира прогнози, според които вакуумът в страната ще бъде запълнен от имигранти.
До 2050 г. когато според Population refrence bureau в България ще има около 5 млн. българи, е възможно да има още толкова имигранти, казва той. Дали това ще е добро или лошо зависи от действията на самата държава. ЕС е пример и за двете крайности.
Брюксел тепърва изработва обща стратегия за връщането на нелегални имигранти и намаляване на нелегалния труд на европейския пазар. Двайсет и седем хиляди африканци се изсипаха на бреговете на Канарските острови от началото на тази година, което е в пъти повече от когато и да било. Мотивът зад този внезапен бум на имигранти не е изведнъж породило се желание на хиляди хора да посетят испанските курорти, а простият факт, че за африканците Канарските острови са най-близката и най-достъпна част от Европейския съюз.
Експертите наричат това ефектът на балона - когато сигурността на места като Гибралтар, Сицилия или испанските анклави в Мароко бива затегната, потокът имигранти се насочва към друга слаба точка. Канарските острови са най-фрапантният пример, но същото се случва и в Малта, и в Лампедуза.
Обединена Европа доскоро пропускаше да види основния проблем: Испания и Малта не могат сами да се справят с кризата, защото тя надхвърля техния капацитет - те са просто входните врати за континент, който имигрантите от цял свят разглеждат като обетована земя.
От 191 млн. имигранти в света през 2005 г. 34% са избрали Европа. Основателен страх е, че като врата към Близкия изток и Азия България може да се превърне в следващото атакувано звено във веригата.
Председателката на Международната организация по миграция (МОМ) в България Илияна Дерилова смята, че този риск може да бъде овладян, но признава, че "трафикантските мрежи са като водата и търсят слаби места". "Балканският път се очерта като труден за нелегален достъп в Европа", казва Дерилова.
Ръководителят на дирекция "Миграция" в МВР Стефан Христов посочва като причина за това многото граници преди шенгенското пространство. С влизането в ЕС и по-късно в Шенген обаче двете външни граници - турската и цялата западна, ще попаднат под засилен натиск от структурите за трафик на хора, които съществуват отдавна на Балканите.
Специалистът на МОМ Бьорн Кларберг дава за пример китайските имигранти, пресичащи цяла Африка, за да проникнат в Европа по вода.
"Най-добрият начин за справяне с нелегалната имиграция е създаването на по-добра регулация на легалните канали", заяви председателят на британската парламентарна комисия по вътрешни работи Джон Дънам по време на специална сесия на европарламента, посветена на имиграцията.
Дерилова е косвено съгласна - миграцията може да бъде регулирана най-добре чрез регулиране на трудовата такава.
Това, което ЕС ще въведе, са най-общи минимални правила за работа в страните членки - т.нар. зелена карта. Всичко останало зависи от нас.
Превантивни и активни
В позицията, в която се намира, България може да подбере най-добрите практики предварително, за да не се озове в крайности като полската, където от 2004 г. насам няколкостотин хиляди души напуснаха работния пазар в посока Западна Европа.
Подобна стратегия е нужна в кратки срокове - максимумът отлагане, който може да си позволим, е средата или краят на 2007 г., смятат както неправителствените организации, така и експерти от държавните структури.
Министерството на труда и социалната политика вече провери емиграционните нагласи на българите и прави изследване на нуждите на трудовия пазар, резултатите от което ще са ясни до март догодина.
Работна група съществува в рамките на Министерството на външните работи, но дейността й е още в зародиш, а и тя е изцяло вътрешноведомствена. Нито едно министерство обаче не е способно да се справи само с проблем от тази величина.
Опитът на другите страни може да е полезен, при това не само като негативи. С оглед на предвижданата загуба на 200 до 300 хил. души след влизането в ЕС Чехия въведе модел на подбиране на имигранти точно преди членството.
Програмата за насърчаване на трудовата миграция от страни като Беларус, Молдова, Сърбия и България действа успешно и позволи на чешката икономика да не усети значими проблеми от липса на работна ръка. Така според МОМ от страна - източник на имигранти, Чехия се превръща в привлекателна дестинация за емиграция.
Най-големият потенциал на българската икономика е в привличането на хора с български произход като тези в Молдова и Украйна. Македония, Сърбия, Русия също са потенциални донори на работна ръка, която няма да има големи проблеми с адаптацията или поне би имала по-малки от тези на хора с различен етнически произход.
Другата важна насока е връщането на поне малка част от близо милион емигранти, напуснали страната през последните 15 години. И за двете цели е полезно създаването на информационни центрове към българските консулски служби, които да помагат на желаещите да работят в България.
Преди всички?
Идеята, която би допринесла най-сериозно за фокусирането на миграционната политика, е създаването на орган с компетенции във всички сфери - от легалната до нелегалната имиграция. "При предишните консултации с нас предложихме създаването на подобна служба, като тя бе превърната в дирекция "Миграция" в МВР", коментира Дерилова.
МОМ са съгласни, че консолидирането на всички политики в сферата на миграцията и обединяването им под една шапка извън другите министерства би помогнало значително за подобряване на координацията и обмена на информация.
В момента контролът върху имиграцията в България е разпокъсан между звена на различни нива в държавната администрация, с различни цели и без общ знаменател.
Според изследването на "Манфред Вьорнер" например липсва систематизирано изложение на законодателните норми за различните категории чужденци в България. Съвсем невъзможно е да бъде намерено такова издание на чужд език, а мнозина от настоящите имигранти се оплакват, че дори представители на органите, занимаващи се с тях, не познават добре правата им.
Казано с други думи, някой трябва да обобщава и анализира всичко, за да може да предоставя нужната информация на правителството. Това би могло да бъде звено към МВР или МВнР на лично подчинение на министъра, но може да бъде и надведомствен орган. Такъв не съществува никъде в Европа, но пък ЕС тепърва ще преструктурира системите си за контрол на миграцията - напълно възможно е България да изпревари партньорите си в този аспект.
Утре започва от днес
Като всяко мащабно предизвикателство миграцията има две лица - заплахи и перспективи. Балансът между тях може да бъде постигнат само с дългосрочна стратегия. България като част от Европа стои на пътя на най-големите миграционни вълни в света.
Отново по парадокса на слабостите, превръщащи се в предимства, ниското заплащане в българската икономика ще ни позволи да избегнем в близко бъдеще големи вълни неквалифициран труд, които са най-опасни социално. Дали имиграцията ще е заплаха, или ще успеем да се възползваме от нея за собствените си нужди от работна ръка зависи от решенията, които политиците взимат сега.
В практиката си не съм видял нито един политик в тази област да мисли в дългосрочен аспект, казва бивш ръководител на едно от звената в българската имиграционна система и дава за пример годишните доклади, изготвяни от вътрешния министър за българската миграционна политика.
Време е за по-далечен хоризонт, освен ако не смятаме Свазиленд за добра компания.
Защо е толкова сложно
Би трябвало да е просто съчетание - богатите държави имат нужда от работна ръка, хората в бедните държави имат нужда от работа и бъдеще. Но не е.
Всеки фактор, оправдаващ трудовата миграция, среща друг, който й се противопоставя.
Нелегалният труд в комбинация с по-ниските заплати, които легалните имигранти са готови да приемат в по-нискоквалифицирани сектори, вместо да запълнят вакуума в трудовия пазар, създават повече проблеми. Европейската комисия иска да накара големите работодатели да следят за нелегални работници не само в собствените си структури, но и в тези на подизпълнителите си.
Страните от "нова" Европа имат друг проблем. Тъй като много специалисти напускат в търсене на по-добро заплащане на Запад, сектори от икономиката се "оголват".
В много случаи местната работна сила не може да запълни нуждите поради недостатъчна квалификация, което привлича имигранти предимно от съседни държави. Това обяснява защо при сравнително висока безработица в Централна и Източна Европа пазарите на труда там се нуждаят от работна ръка.
Проблемен е и въпросът за интеграцията. Поколенията турски гастарбайтери превърнаха Берлин във втория по-големина "турски" град след Истанбул и създадоха огромен проблем на властите поради липсата на желание за интеграция сред големи части от турската общност.
Бунтовете във френските предградия пък бяха единствено и само на основа "липса на интеграция". Имигрантските общности се превръщат в "гета", когато липсва първопричината за миграцията - възможност за реализация.
Имиграцията подпомага икономическия растеж, повишава потреблението и търсенето, БВП и облекчава натиска върху пенсионните системи. някои изследвания обаче сочат минимални ползи за публичните финанси.
Имигрантите запълват работни места, но все по-голямата гъстота на населението има последици за транспортната система, жилищните фондове и замърсяването. имигрантите също остаряват, което рано или късно ще натовари допълнително пенсионните системи.
По-високата имиграция значи повече работна ръка, с което обаче намалява склонността на работодателите към иновации с цел повишаване на продуктивността.
