На днешния 24 август Украйна чества националния си празник - Деня на независимостта. Той ще е първи за днешния, трети поред президент на страната (President.gov.ua) Виктор Юшченко след идването му на власт.
Време е и за междинна равносметка от управлението на "оранжевите революционери". Основните успехи на Юшченко и екипа му (KMU.gov.ua) са във външнополитическата сфера - Украйна постепенно се превръща в самостоятелен център на силата в постсъветското пространство.
Тъкмо Юшченко е идеологът инициатор на "Общността на демократичния избор" - нов геополитически алианс, който да обедини страните от Черно до Балтийско море.
Идеята на украинския лидер бе подхваната не само от Михаил Саакашвили, негов приятел и съмишленик, но и от Александър Квашневски и Валдас Адамкус, президентите на Полша и Литва, страни членки на ЕС.
Москва тепърва предстои да оцени последиците от създаването на новия регионален блок, чиято насоченост, "алтернативна на Русия", е загатната, но не се обявява открито - Юшченко се стреми да не дразни Кремъл твърде много.
За разлика от Саакашвили той внимателно претегля всяка дума по адрес на съседна Русия, за да не дава повод за подозрения или обиди.
Украинският лидер няма намерение публично да се кара с Кремъл. Откакто Юшченко е президент, между Киев и Москва не е имало нито един сериозен политически конфликт на най-високо равнище.
Разправиите са между анализатори, депутати, политици от средното звено. Президентите нито веднъж не са водили словесен дуел. Това вече е успех.
През януари, когато Юшченко пое властта, далеч не всички вярваха в подобно развитие на нещата. Много по-вероятен изглеждаше "конфликтният" сценарий, според който Юшченко би трябвало да стане основен антагонист на Москва в постсъветското пространство.
На този етап няма нищо подобно и ролята на основен дразнител на Кремъл се изпълнява от други политици - примерно от Саакашвили и президентката на Латвия Вайра Вике-Фрейберга.
Засега Юшченко се радва на спокойствие и на "западния фронт". За САЩ и ЕС той все така е "най-главният демократ в Източна Европа".
Безболезнено сякаш бе решен дори деликатният въпрос за изтегляне на украинския контингент от Ирак. Джордж Буш не се разсърди на своя съюзник; той призна, че президентът на Украйна трябва да изпълни предизборните си обещания.
Напоследък обаче се усещат и тревожни тенденции "по западното направление". За разлика от политиците бизнеселитът в Европа и САЩ все по-често недоумява и задава въпроси.
Според коментари във водещи западни медии украинската икономика тъпче на място, обещаните реформи ги няма, инвеститори не прииждат, темповете на растеж на БВП са намалели с пъти.
"Преди шест месеца впечатлението бе, че "оранжевата революция" в Украйна ще стане катастрофа за Русия. Междувременно стана ясно, че Русия е напреднала, а украинците са затънали в проблеми... Очакванията явно са били завишени. Пепеляшка не можа да се превърне в принцеса", се казва в коментар на "Ройтерс" от миналата седмица.
Новото правителство в Украйна е разделено - няма ясен план за действия, гласи най-песимистичната диагноза, поставена от лондонски икономист. В Киев все по-настойчиво се говори за разцепление във властта.
"Триумвиратът", който включва Юшченко, премиера Юлия Тимошенко и секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО) Петро Порошенко (Poroshenko.org), според повечето аналитици вече не действа като единен екип. Всеки от лидерите има собствени интереси, често пъти егоистични, продиктувани от грижата за свързани с него бизнесструктури.
Сред основните причини за забавяне на икономическия растеж експертите посочват обявената от кабинета реприватизация.
След конфискуването на комбината "Криворожстал" бизнесмените, близки до предишната власт, се снишиха в очакване "оранжевите революционери" да стигнат и до техните предприятия. Нищо чудно, че капиталите бягат от страната.
Реприватизацията доведе до криза в инвестициите. Към Украйна не потекоха пари и надали ще потекат в най-близко бъдеще.
Страната вече се сблъска с бензинова, захарна, зърнена криза, стои на ръба на криза в горивно-енергийния сектор, коментира украинският политолог Кост Бондаренко.
Източните региони, където е концентрирана индустрията, се чувстват основна жертва на "оранжевия реванш". Някои регионални лидери бяха арестувани, срещу мнозина други се водят наказателни дела.
Според киевски анализатори едни от тези лидери и свързани с тях предприятия са били преки конкуренти на бизнесструктурите, контролирани от шефа на СНСО, а пък активите на други вече са обещани на компании, близки до Порошенко, вкл. руски.
Малцина в Украйна се съмняват, че силовите структури и прокуратурата прилагат "избирателно правосъдие". Това е все по-очевидно и за Запада.
Репресиите връхлитат единствено онези политици и бизнесмени, които по време на последните президентски избори подкрепяха Виктор Янукович - съперника на Юшченко. Бизнесмени и медии, а вече и политици от страните в ЕС го признават открито.
"Делото Криворожстал" вече е обявено за политическо - ще го разглежда Европейският съд за правата на човека. Според информиран киевски експерт "вместо да съдействат за постигане на
целта, заявена от Юшченко, максимално бързото влизане в ЕС, политици като Порошенко "прочистват" икономическото и политическото поле, разчистват си сметките с опоненти и конкуренти, преразпределят националните богатства, без много да се съобразяват с правото на частна собственост".
Юшченко неведнъж даде сигнали, че не одобрява прекомерното усърдие на своите съратници - би предпочел да се споразумее и с олигарсите в немилост, и с опозиционните регионални лидери.
В преддверието на парламентарните избори наесен президентът - гарант за целостта на Украйна, не желае да задълбочава разкола на страната.
Процесът обаче явно е стигнал твърде далеч. Юшченко жъне плодовете от това, че не успя да сплоти елита, да принуди хората от управляващия екип да играят по общите правила, вместо да преследват собствени интереси, заключава киевският политолог Владимир Малинкович.
