К акто и през 1933 г., новоизбраният президент се изправя пред бедствие, за което няма вина. Днес обаче той може би ще успее да стабилизира депресията.
В събота във Вашингтон ще се състои среща на водещите икономически държави - Г 20, на която ще бъде направен преглед на световната икономическа криза. Не е ясно доколко новоизбраният президент на САЩ Барак Обама ще бъде ангажиран. Той е изправен пред същата дилема като Франклин Рузвелт, който беше избран през 1933 г.
Приключващият президентския си мандат Хърбърт Хувър участваше в предварителните преговори за Световната икономическа и валутна конференция , която щеше да се състои в Лондон през юли същата година, когато президент щеше да бъде вече Рузвелт.
Рузвелт хвърли вината за срива върху Хувър и беше твърдо решен да изработи собствена стратегия за справяне с кризата. В своята проницателна биография на Франклин Делано Рузвелт Конрад Блек отбелязва:
"Рузвелт беше твърдо убеден, че насочването на вниманието към външни причини за депресията е измама и увъртане... Той смяташе, че усилията да се постави твърде голямо ударение върху възможностите на международните конференции да постигнат голяма част от това, което би било полезно, са просто опити за избягване на отговорността за чудовищния провал, за който лична отговорност повече от всеки друг носи Хърбърт Хувър - като президент, а преди това като министър на търговията в продължение на осем години."
Няма причина да се мисли, че сенатор Обама изпитва същия гняв към провалите в икономическата политика на Джордж Буш, какъвто е изпитвал Рузвелт към Хувър, но политическата ситуация е същата.
През 1933 г. напускащата републиканска администрация остави в наследство Голямата депресия. До този момент това им беше коствало президентските избори през 1932 г. Тъй като бяха смятани за партията, отговорна за срива, те загубиха и изборите през 1936, 1940, 1944 и 1948 г.
Всеки компетентен професионален политик на мястото на Рузвелт би поискал да разобличи Републиканската партия като отговорна за срива. Г-н Обама е доста компетентен политик. Той няма да иска да сподели отговорността за най-голямата икономическа катастрофа след 30-те години на 20 век.
Като начало той ще поиска да си осигури втори мандат. Ще хвърли вината върху републиканската администрация. И с основание.
Икономическата политика на новата администрация още не е готова. Новоизбраният президент има редица първокласни съветници - хора, притежаващи съобразителност, смелост и опит; въпреки това управленият екип тепърва трябва да бъде определен.
Добре би било, ако на конференцията във Вашингтон сенатор Обама се
вслуша в присъстващите държавници - а той несъмнено ще го направи, - но едва ли ще е готов да поеме политически ангажименти.
Може да се очаква, че на конференцията сенатор Обама повече ще слуша и по-малко ще говори. Все пак той още не е президент; той има огромно влияние, но няма официална власт.
Нито пък е икономист по образование. Той ще вземе големите си икономически решения, но най-напред ще иска да получи съвета, който ще му даде още несформираната администрация.
Във всеки случай самите лидери на страните от Г 20 не са постигнали съгласие по въпроса кои са най-добрите политики, които трябва да се следват.
Президентът на Франция Никола Саркози изглежа иска втори Бретън Удс - конференцията от 1944 г., която създаде следвоенната система на фиксирани валутни курсове; тази система просъществува до 1971 г., когато президентът Никсън сложи край на обвързването между долара и официалната цена на златото.
Не е ясно кои страни - ако въобще има такива - освен Франция искат сега да се премине отново към система на фиксирани валутни курсове. Когато беше министър на финансите, Гордън Браун спря влизането на Великобритания в еврозоната - а самото евро е валута с фиксиран курс.
Изглежда, че г-н Браун иска нова структура за основните глобални институции - Международния валутен фонд и Световната банка. На конференцията във Вашингтон обаче не се предвижда приемането на ново световно валутно споразумение.
На този етап нищо не може да бъде решено по въпроса за структурната реформа, нито пък тя може да бъде лек за една депресия.
Междувременно икономическата ситуция продължава да се влошава точно както и в началото на 30-те години на 20-и век.
Най-лошият период от Голямата депресия беше във времето между избирането на Франклин Рузвелт през ноември 1932 г. и встъпването му в длъжност през март 1933 г. Това беше период, когато най-голям брой американски банки трябваше да затворят.
Няма причина да мислим, че вече сме стигнали дъното на тази депресия.
Няма изгледи да сме стигнали до етапа, при който една финансова криза прераства в обща икономическа криза. Вече не банките будят най-голямото безпокойство, а евентуалният срив в американската автомобилна промишленост.
Двата най-големи производителя - "Дженерал мотърс" и "Форд" - се обръщат към Вашингтон за финансиране, равняващо се на средствата, отпуснати за спасяването на банките. Европейските производители на автомобили също изпитват катастрофален спад на продажбите.
Рецесията вече се разпространява в по-широкия свят на бизнеса, като по-големите предприятия са изправени пред съкращения на работници, а по-малките - пред закриване. Сега почти на всяка улица има къщи, над които е наложена възбрана. В САЩ и във Великобритания е време за много семейни финансови трагедии.
През 1932 г. великият американски икономист Ървинг Фишър, който беше сред съветниците на Рузвелт, описа критичната върхова точка на дадена депресия. "Може да има равновесие, което макар и стабилно, е толкова крехко, че ако се преминат определени граници, настъпва нестабилност.
Подобно бедствие може да се сравни с "преобръщането" на кораб, който при нормални условия е винаги близо до стабилно равновесие, но когато се наклони над определен ъгъл, тенденцията вече не е към връщане към
равновесието, а към отдалечаване от него."
Първата задача на сенатор Обама е да стабилизира депресията, преди тя да премине точката на преобръщане, както стана през 1930 г. Той правилно разбира колко неотложно е това. Все пак Обама има едно предимство - той наистина е един харизматичен лидер, когото хората ще последват.
Икономическата криза изисква възстановяване на доверието. Целият свят има нужда да вярва: "Да, ние можем".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!