Нищо не може да разкаже историята на една държава така добре, както вицовете, които поданиците са измислили за нея. И така, да започнем с историята на СССР...
В едно мрачно октомврийско утро на 1917 година графиня Н., внучка на декабрист, кротичко си пие чая. На улицата се чуват викове, крясъци, изстрели. - Маша, какво става навън? - пита графинята. - Революция, ваше благородие - отвръща прислужницата. - А какво искат тези революционери? Слугинята поглежда през прозореца. - На лозунгите пише, че искат вече да няма богати. - Странно... - отбелязва графинята. - Дядо ми го разстреляха, защото искаше да няма вече бедни...
Според вестниците Владимир Илич Ленин много обичал децата. За децата не знаем, но народът много обичал Ленин и му е измислил много вицове.
Вървял си Ленин по улицата и видял малко момиченце да плаче.
- Защо плачеш, момиченце? - попитал вождът на пролетариата.
- Мама ми даде копейчица да купя хляб, а аз я изгубих...
Дожаляло му на Ленин, бръкнал в джоба си, дал й копейка. Момиченцето се разревало още по-силно.
- А сега защо плачеш?
- Защото ако не бях изгубила онази копейка, сега щях да си имам две...
Не харесал на Ленин този буржоазен уклон, хванал момиченцето му взел копейката, а после - и шапката, и ръкавичките.
На смъртния си одър Ленин повикал при себе си Сталин.
- Притеснява ме едно - рекъл. - Дали хората ще тръгнат след вас...
- Няма проблем - рекъл грузинецът. - Като едното нищо ще тръгнат!
- Ами ако не щат?
- Е, които не искат - те ще тръгнат след вас...
И скоро става точно така.
Митинг. На трибуната излизат опечалени Сталин и Берия.
- Огромно нещастие сполетя страната ни - започва Сталин. - Убиха другаря Киров...
- Кого са убили? - пита някой от тълпата.
Сталин търпеливо повтаря:
- Убиха другаря Киров...
- Кого? Кого? - пак не разбира оня.
Берия се намесва.
- Айде, стига тъпи въпроси! Когото трябва - него са убили!
Доста народ си извлича поука от тази история. Сред тях е и външният министър Молотов.
Веднъж Сталин и Молотов били на лов. Излетяла гъска, Сталин гръмнал, но не улучил. Молотов се взрял в небето и изумено въкликнал: - Невероятно, другарю Сталин! Съвсем е умряла, пък още може да хвърчи...
Върху наследника на Сталин Никита Хрушчов се упражняват във вицове с почти садистично наслаждение.
Дежурният екип на вестник "Правда" умува над новия брой. На първа страница трябва да излезе голяма снимка - другарят Хрушчов посещава голяма свинеферма. Започва спор какво да се пише под снимката.
- "Хрушчов в свинарник" - предлага дежурният редактор.
- "Хрушчов сред свинете" - настоява заместник-главният.
- "Свинете и Хрушчов - винаги заедно!" - обажда се отговорният секретар.
Накрая се приема компромисен вариант:
"Хрушчов - третият отляво надясно".
Седемдесетте години са години на реалния социализъм с прогресираща старческа деменция на управляващите.
Веднъж в кабинета на Брежнев през прозореца долетял Карлсон, който живее на покрива. Старецът с почуда зяпнал странното хлапе с перка на гърба, което хвърчало в кръг около лампата.
- Ти пък кой си?
- Аз съм Карлсон, който живее на покрива!
Брежнев се замислил.
- Карлсон, казвате... А къде е вашият другар и съратник Енгелсон?
В края на осемдесетте започва голяма бъркотия, завършила с разпадането на страната. Ситуацията е описана много точно от анонимния вицаджия:
Ленин доказал, че при социализма страната може и трябва да се управлява.
Сталин показал как може да се управлява страната при социализма.
Хрушчов показал как не трябва да се управлява страната при социализма.
Брежнев доказал, че при социализма страната може и изобщо да не се управлява.
Горбачовото управление доказало, че при социализма управлението на страната е невъзможно.
А Елцин доказал, че на страната не й трябват нито управление, нито социализъм...
Като стана дума за Елцин, не може да не се спомене сензационното му появяване в една новогодишна вечер по телевизията, когато съвсем изненадващо съобщи на населението, че си подава оставката и назначава на свое място Путин. Още на сутринта из огромната страна тръгна типично руски виц.
Първи януари, ранна сутрин. Пред вратите на Кремъл подскача премръзнал Елцин, потропва с крачета, пляска с ръце, за да се стопли, и нещо си говори.
Какво ли?
- Не е хубаво да се пие толкова! Не е хубаво! Не е!...
С това историята на СССР свършва.
