За да убеди Кадафи, Никола Саркози обеща подкрепата на Франция за влизането на Либия в Африканската финансова общност и подписване на споразумение в областта на отбраната, което обръща страницата на 20 години на отношения, белязани от спомена за тероризма. Това е разказ за едни мъчителни преговор.
Във френското списание "Поан" ги описва Ерве Гатеньо:
"-Ало, Клод, къде сте?
- Качваме се в самолета, господин президент.
- С медицинските сестри ли сте? Бихте ли могли да ми дадете да чуя една от тях?"
Часът е 5.45, вторник, 24 юли. На пистата на летището в Триполи, генералният секретар на френското президентство Клод Геан подава мобилния си телефон на Кристияна - тази от петте български медицински сестри, която говори малко английски.
Накрая на разговора тя чува Никола Саркози да я приветства на свобода, извън ада на либийските затвори, където тя и задържаните заедно с нея българки прекараха последните осем години. "Това е най-хубавият ден в живота ми", отговаря му Кристияна.
Разговорът продължава само няколко секунди. Преди да се качат на борда на френския президентски самолет, за да се завърнат в София, пътничките трябва да прекарат оскъдните си багажи под контролния портик, като че ли става въпрос за обикновен полет. Последни проявления на либийския формализъм.
Разстроени, изтощени, спасените все още не могат да се почувстват свободни.
Няколко секунди по-рано, в малка зала на боядисаната в строги цветове аерогара, либийски официални представители са ги накарали да подпишат протокола за предаването им на властите в тяхната страна, в присъствието на българския посланик.
От техния събрат по неволя - получилият българско гражданство палестински лекар, чиновниците в Триполи са стигнали до там да му поискат да избере в писмена форма къде ще отиде...
Шестимата спасени ще могат да си отдъхнат едва след отлитането на самолета. Залепил ухо за телефона, в разговор с Геан и съпругата си Сесилия, Никола Саркози проследява директно отлитането, преди да бъде информиран от тях, че самолетът току-що е напуснал либийското въздушно пространство.
"Този път е добре", подхвърля тогава държавният глава.
Предишната вечер все още нищо не бе решено окончателно. Приети в 19.00 ч. в сградата на правителството в Триполи от полковник Кадафи, двамата много специални пратеници на френския президент, придружавани от европейския комисар за външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер, излезоха от кабинета му в
"относително оптимистично" настроение.
Те веднага споделиха това с Елисейския дворец. "Ситуацията остава неясна", предупреди обаче Клод Геан.
В хода на разискванията, на живо или по телефона, "Водачът на революцията", както го наричат в Триполи, се показа такъв, какъвто е: "непроницаем, винаги готов да се впусне в дълги екстравагантни тиради, които, преди всичко, не бива да бъдат прекъсвани", ще разкаже по-късно един от участниците.
Късно през нощта, докато френските пратеници ходеха напред-назад, докато чакаха в хотел "Коринтия", заобиколени от либийски официални представители, сред които няколко министри и влиятелния началник на протокола на Кадафи Нури Мисмари, ситуацията излезе от задънената улица след един телефонен разговор.
Обаждане на емира на Катар до либийския лидер, което сложи край на два дни на несигурност за финансовото уреждане на въпроса, което възпрепятстваше от толкова дълго време разплитането на аферата с медицинските сестри.
В сянката на дипломатическите сделки, въпросът за обезщетяването на жертвите от болницата в Бенгази на практика бе въпросът, който в понеделник бавеше екстрадирането на затворниците.
И имаше защо: либийците чакаха специалният фонд в Бенгази, създаден през 2005 г. под егидата на Европейския съюз, да предостави обещаната сума (около 400 милиона долара или 290 милиона евро) на разположение на семействата на заразените с вируса на СПИН деца.
Впрочем, във фонда до последните дни имаше едва 130 милиона евро.
Оттам се стигна и до намесата на емира на Катар, директно помолен настойчиво от Никола Саркози още преди да влезе във връзка с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу, както потвърди пред "Поан" източник, близък до преговорите.
Владетелят на тази минидържава в района на Персийския залив, който стоеше до френския президент на парада в Париж по случай 14 юли, представи гаранциите на своята богата на петродолари страна за деблокирането на парите от Либийската централна банка.
Фондация "Кадафи", ръководена от един от синовете на полковника, тогава вече можеше да предостави необходимите средства, които, на теория, фондът и Европейският съюз ще трябва да изплатят през следващите години благодарение на "доброволни вноски", дошли от къде ли не - от държави и международни организации.
Освен ако Катар не влезе в ролята си на поръчител и не даде парите вместо тях.
Европейският комисар Бенита Фереро-Валднер подписа меморандума не къде да е, а с тампони в ушите на пистата на летището във вторник сутринта, когато двигателите на "Еърбъс"-а вече бяха включени...
Няма да разберем каква е била реалната роля в преговорите на Сесилия Саркози, освен че тя е могла да разговаря половин час на четири очи с полковник Кадафи в понеделник вечерта, след предишна среща между двамата при първото й посещение в Триполи на 12 юли.
Присъствието й до Клод Геан обаче би трябвало на първо място да засвидетелства личното ангажиране на френския президент за решаването на спора със медицинските сестри.
"Кадафи говори само с държавни глави", бе доверил на Никола Саркози един от полуофициалните съветници, който даде своя принос за експедицията на Елисейския дворец в Либия.
Впрочем президентът, готов да плати каквато и да била цена, отказваше да потвърди идването си в Триполи преди затворниците да се завърнат от Триполи в България. Само неговата съпруга можеше да придаде на френско-либийските разговори блясъка, на който се надяваше Кадафи.
Въпреки нежеланието си да играе ролята на първа дама, тя прие мисията. Неспокойна, наблюдавана, критикувана, Сесилия Саркози също постигна с нея успех.
Тя довери на свои приближени, че понякога се чувства затворничка в Елисейския дворец. Освобождаването на българските медицински сестри може би известява и нейното освобождаване.
