Режисьорът Пол Фейг екранизира бестселъра от 1963 г. на датската писателка Ан Холм, издаден наскоро в САЩ под заглавие "На север към свободата", пояснява "Дарик радио".
Българинът играе началник на лагера, но не е единственият наш актьор - тъй като лентата е снимана изцяло в България, малки роли са поверени още на Параскева Джукелова, Красимир Куцопаров, Красимир Радков, Диян Мачев, Никола Рударов, Добрин Досев, Малин Кръстев, Иван Несторов, Стефан Щерев, Валери Йорданов, Панайот Цанев.
Звездите в продукцията са Джим Кавийзъл, който играе с Христо Шопов в "Страстите Христови", и Джоан Плоурайт ("Джейн Еър", "Да устоиш на Пикасо", "Чай с Мусолини", "Калас завинаги"), съпруга на Лоурънс Оливие след развода му с Вивиан Лий през 1961 г.
Главната роля е поверена на 12-годишния Бен Тибър от Великобритания, а филмът проследява невероятните приключения на негов връстник, който успява да избяга от източноевропейски трудов лагер.
Героят се впуска в пътешествие към свободата с един компас, половин хляб и запечатано тайно писмо, с което трябва да прекоси целия континент.
По време на пътуването си Дейвид открива кой е всъщност и за първи път осъзнава значението на думи като "смелост", "вяра", "смях" и "надежда".
Според критиката филмът е възхвала на непобедимия човешки дух, разказ за вълненията на едно дете, което за първи път вкусва живота с всичките му вълшебства и странности.
Макар че "Аз съм Дейвид" разказва за пътешествие през цял континент - от Източна Европа през Средиземноморието до скандинавските страни, - той е заснет изцяло в нашата страна, информира още "Дарик".
Открихме местности в провинцията, които напомнят на Италия, видяхме части от крайбрежието на Черно море, които можехме да използваме вместо Гърция, а старинните планински селища чудесно можеха да бъдат представени като Швейцария, разказва режисьорът.
Екипът е работил в Каварна, Балчик, Вакарел, Мальовица и в 700-годишното село Боженци, което е декор за епизодите в Швейцария.
Основна база за снимките е бил киноцентърът в Бояна, където дизайнерът на продукцията - италианецът Джовани Наталучи ("Клеопатра", "Имало едно време в Америка") създава над 50 декора - цели села, лозя и селски къщи.
Режисьорът Пол Фейг отрежда специална роля на музиката, написана от Стюарт Копланд, колега на Стинг в легендарното британско трио "Полийс".
Композиторът се вдъхновил от фолклора на източноевропейските народи и използвал както архивни, така и съвременни записи на цигански цигулки, изпълнения на български женски вокални състави и характерни за планинските части на страната ни песнопения.
Продуцентската компания "Уолдън медия", която в момента работи по екранизацията на "Хрониките на Нарния", е създала филма в сътрудничество с Комисариата за бежанците към ООН (UNHCR.ch).
"Аз съм Дейвид" е представян на много научни конференции и образователни форуми, а според педагози е основа за ползотворни дискусии, вкл. за изграждане на адекватно отношение у младите към бежанците. (Вж. повече в Walden.com).
"В много отношения България е 30-40 години назад в сравнение с останалата част от Европа, затова много точно се усещаше времето, когато се развива действието във филма. Снимачният процес спираше рядко заради самолети, нямаше задръствания, нито сателитни чинии, които да се прикриват. Само завиваш зад ъгъла и виждаш овчари, които пасат стадото си, и старци, които дялат пръчки пред прекрасни разпадащи се сгради и древни селца - няма нужда дори да се преобличат", разказва един от продуцентите - Карл Парсънс.
За да пресъздадат достоверно атмосферата, режисьорът чете и "Voices From The Gulag: Life and Death in Communist Bulgaria" (Гласове от Гулаг: Живот и смърт в комунистическа България) от Цветан Тодоров, разказваща за Белене и Ловеч, където стотици хиляди българи са били затваряни, защото просто не са били съгласни с правителството или дори само са чели неправилните книги и слушали неправилната музика, се казва в рекламните материали към лентата на "Уолдън медия".
Екипът на филма изгражда декора след разговори с оцелели, които разказват спомени от каменните кариери, където затворниците използват обувките си вместо възглавници.
Приветствам тази възможност да покажа на света какво се е случвало там и все още се случва на други места, казва сценографът Наталучи.
