Воден свят, омаен свят.
Облян от лазурна красота!
Дар безценен е за нас.
А пазим ли го ний?
Водата – онази витална сила, първоизточник на живота! Онзи безценен дар на природата, вдъхновяващ и предизвикващ страхопочитание. Сила и неубозданост, красота и фееричност – всичко това, във всяка безцветна капка вода, във всяка капка живот, отронена като чиста сълза.
Водата – огледалото на живота, истината и тайната. Несъмнено водата е удивително съединение, определящо живота на Земята. Водата е препитание и енергия, водата е красота, водата е ЖИВОТ.
За мен водата е красива сила. Човек, макар и на картина, вижда нейната ефирност. Той остава удивлен и нищожен пред чудната гледка на Ниагарския водопад, пред красотата на сините морски вълни, пред великите глъбини на океана, пред изящната й осанка, намираща отражения, дори в струята безцветна течност.
Водата е една от четирите сили в човешкия живот. Тя създава пейзажи, образи, фигури, непонятни на обикновените човешки същества. А къде е мястото на човека – в този портрет? Човек пазител или разрушител, любител или страничен наблюдател, с пренебрежителен поглед? За съжаление днес човек е всичко това. Хората са забързани, живеещи на ръба, погълнати от своите дела, максимално глобализирани и индивидуализирани, трудно забелязващи малките, красиви неща около себе си, дори на моменти безрасъдни.
Всеизвестни са редицата бедствия, предизвикани от човека. И то за какво – пари, власт, неразумност – с една дума облага, тартюфщина. А индустрията е все по-жадна и жадна, бизнесът все по-алчен и алчен. Това са теми вълнуващи обществото и по-скоро неговото бъдеще. А защо не осъзнаваме, че всичко е за нас или по-лошо за нашите деца? Една просто устроена хранителна верига онагледява това – водните обитатели поглъщат отровните съединения от нефтен разлив, а после страстните рибари, превръщат тези продукти в стоки, които ние ежедневно купуваме и употребяваме. И ето един непрестанен цикличен кръговрат, чието начало е край и краят е начало.
Възрастните хора казват, че един ден ще се наложи да консервираме вода. С прогреса на нашата цивилизация това ще стане много по-бързо отколкото предполагаме.
Отношението на човек към водата би се променило, ако само поне веднъж прояви обществена дейност и изчисти речното корито. Любовта към водата и природата трябва да се съгради още в крехка детска възраст. Това би станало, ако се интегрират модули свързани с природни дейности в училище, както и на работното място.
Водата е вечната необходимост. Така устроен светът предопределя нуждата от нея – на хора, растения, животни... А потребността създава желание, желанието действие, но изобилието – забрава.
Известен научен факт е, че водата има памет, водата помни, мисли, гради и руши. Каквото е нашето отношение към нея, такова ще бъде и нейното. Положителните емоции, доброто настоение, ясните и любящи очи, нежния допир на ръцете – какво повече и трябва на водата? Разбира се да я пазим.
Екологията е наука за дома, а природата е дом. Дом, конструиран и проектиран от велики сили, но днес моделиран от човешката ръка – така, както на нас ни е угодно. Горите, улиците, реките днес изобилстват повече с отпадъци, отколкото с цветя, билки, животни. Водата няма мирис, а мирише, миреше на отпадъци, мирише на човешката безотговорност. И ето идва тя – екологията – тази млада наука, стоп-линията на човешките безумия. И докато стоенето часове наред пред компютъра или телевизора, пристрастеността към видеоигрите, се определят като тежко състояние или мания, то се надявам един ден всички да станем екоманиаци.
Ти може да имаш всичко. Може да караш скъп автомобил, да пиеш скъп алкохол. Може би живееш в дворец, носиш диаманти, имаш маркови дрехи. Но къде е същнотта, къде е отговорността? Зад всичкият този блясък стои неспирният и неуморен труд на някой ближен. Зад всичкият този блясък стои разхищение на важни за човека ресурси. Дървета, земя, вода – всичко е обвързано в един неспирен житейски цикъл. А човека като закотвен, тягостен господар се разпорежда с този безценен дар.
А живота е кратък, живота е мил. И докато днес сме свидетели на войни за нефт, то утре войните ще се водят дори за капка вода.
Позовавайки се на грешки на миналото, няма да решим проблемите на съвремието си, проблемите на разумния човек. Нека откъснем за миг прожектора от блясъка и охолството и го насочим към истинското щастие. Не това щастие, което човек изпитва при вида на скъпата техника, а това, което почувства, омагьон от тайните на природата – величествената вода. А всичко е толкова просто - трябва само да спазваме естествените закони на природата, законът на привличането. Положителният поглед към водата е гарант за една хармонична среда – между живо и неживо, между човек и природа, между човек и Вселена.
И да не забравяме, че за много организми водата е среда на живот. А да отнемаш живот е престъпление.
Какво иска да ни каже водата? - Бъди добър, бъди щастлив, усмихни се на живота, обичай ме и ме пази, за да ме има днес, утре и завинаги.
Какво искам аз – искам чиста природа и чиста вода, за мен за теб, за нас.
А какво не искам – не искам приказката за земния живот да завърши със злочест финал. Не искам разказът за живота след 30, 40 години да звучи така: Ние имахме живот, вода, растения, животни, хора. Богатство за нас беше това. Но човекът прозрял същността си чрез власт, съсипа този свят познат. А сега се питаме къде е водата, къде е гората, къде е красотата, къде са децата? Човек имаше всичко, но му бе малко, сега има малко, но не и достатъчно. Водите сини вече не текат!!!
А какво да се направи – и аз, и ти, и всички ние го знаем. Нека спрем незаконната сеч и защитим резервоарите, нека пестим, а не прахосваме, нека обичаме, а не разливаме. Нека предотвратим превръщането на липсата на вода в чумата на бъдещето.
Нека бъдем хора, а не човеци! Нека бъдем екип, а не група! Нека бъдем общество, а не прослойка! Нека бъдем приятели с водата, а не паразити! Нека възприемем природата като дом, а не като квартира! Нека пазим водата чиста, за да я има за нас, за нашите деца, за техните деца...
Древна китайска мъдрост гласи: „Пиеш ли вода, мисли за извора.“ Нека заедно запазим този животоопределящ елексир, моторът на човешкото тяло и безкрайната Вселена.
криза, която тихо расте" />
