Афродита, раждаща се от морските вълни. Страдалец, тръгнал да търси извор с жива вода. Хиндуист, потапящ се в река Ганг, за да отнесе тя греховете му. Християнин, приемащ тайнството на светото кръщение от купела със светена вода. Шинтоист, почитащ водопадите като свещени. Мюсюлманин, измиващ се ритуално с вода преди молитвата. Особеното, магично, съкровено присъствие на водата може да се проследи в множество религии, митологични системи, фолклорни вярвания и ритуали по света, от древността, та до наши дни. Водата отмива мръсното и лошото. Пречиства-и тялото, и духа. Обновява. Изцелява. Възражда. Нещо повече, водата е приемана, буквално и преносно, като извор на живот, като изначален елемент на Живота, а и на мирозданието. Не е ли самият живот често уподобяван на река - „реката на живота”?
Според асиро-вавилонската митология боговете, а впоследствие и всички живи същества, са създадени от сливането на солената със сладката вода. Свешените книги на хиндуистите учат, че всички обитатели на земята водят началото си от първичното море. В Библията е записано, че „В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и дух божи се носеше над водата…”, а после Бог сътворява „твърд посред водите, която да раздели води от води”. Според Корана Аллах сътворява човека и всяка твар от вода. Да, водата е задължителна съставка на всички живи организми.
Според научните изследвания телата ни съдържат около 70-75 % вода. Водата е в нас, около нас и там, където има вода, има и живот, има надежда за живот. Водата „ражда” живота, поддържа го, възстановява го, пречиства го, и то не само чисто физически, но и на енергийно, на духовно равнище съгласно разбиранията, възприети в традиционните вярвания на различните култури. Траките познавали целебните свойства на топлите минерални извори, римляните усъвършенствали това познание и „опитомили” водата в своите балниуми, днес ние пък отиваме на т.нар. „спа-туризъм”. Нима дори само звукът на ромоляща вода не дарява отмора на душата! Нима съзерцанието на играта и танца на слънчевите лъчи върху водна повърхност не призовава в нас древното, полуосъзнато желание да се слеем с Майката Природа, да бъдем отново единно, хармонично цяло?
Ако сте бродили из магичната Родопа планина, сигурно се е случвало да ви направи впечатление как из някои райони се срещат особено начесто чешми покрай пътя. Изградени са от благодарност, „за хаир”. Утоляваш жаждата си с живителната благодат, наплискваш опаленото си от слънцето лице, а на душата ти става някак по-леко и радостно. Като отпиеш от бистрата, студена, сребърноструйна вода, благослови и ти. Предай нататък, предай по водата своето послание, предай частица от светла мисъл и от чиста усмивка, родени от ласкавото съприкосновение с водата. Не дръзвай да мърсиш водите и местата около тях, защото, макар да ти се струва, че днес те се оттичат, оттичат някъде далеч, далеч от теб, утре кръговратът в природата ще ги върне обратно, водата отново ще потече към теб-като роса, като дъжд, като речна или морска вълна; като соковете, които-извлечени от гръдта на изпилата дъжда земя-ден и нощ, невидимо и безшумно, се вливат във всяка реколта, във всичко, родено от земята и после вкусвано от нас.
Водата крие в себе си и някаква потайна двойственост. Сигурно нея усещаме, когато се взираме в някоя водна, сапфирено синя глъбина-така омайна, притегателна и хипнотизираща. Хем те привлича, хем извиква в теб страх, защото знаеш, чувстваш, че освен милувката на тихата, кротка вода, носи в себе си и мощта на стихията, пред която нищо не може да устои. Стихията на придошлите води, на наводнението, на цунамито или на потопа. Любопитно е, че предания за всемирен потоп битуват всъщност в митологичните и религиозни вярвания на много народи, пръснати из цялата земя. Може би не е случайност или просто съвпадение фактът, че във всички тези легенди стихията, избрана да сложи край на стария, грешен свят, но и да пречисти, да даде начало на новия по-добър, е именно водата. В Древния Египет разливите на Нил са осигурявали плодородие, но са могли и да унищожат реколтата, да отнесат със себе си човешкия труд, ако водите придойдат прекомерно. Ето я отново тази двойственост на водата, нейната едновременно разрушителна, но и съзидателна сила.
Човешката дейност неминуемо оказва влияние върху природата около нас, съответно и върху водните ресурси, и така, както водната повърхност отразява лицата ни, състоянието на водите отразява достигнатото ниво на цивилизационно развитие, индивидуалното и групово отношение към околната среда и грижата за бъдните поколения. Кое от двете си лица ще обърне към нас водата, зависи и от нас самите. Легендите може би трябва да ни напомнят, че водата, освен всичко друго, е призвана и да възвръща равновесието в природата, в моя и във вашия - в нашия свят, и когато си позволяваме да рушим този баланс, то той може да бъде възстановен и със сила от Майката Природа. Кой би искал да стигнем дотам?
криза, която тихо расте" />
