Искаме обезщетения от Сърбия за петното, тя се опъва

И ма един основен принцип в екологията - замърсителят плаща. Това заяви пред журналисти министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров преди заседанието на Министерски съвет.

След като се знае със сигурност източникът на замърсяването на Дунав, е редно да търсим обезщетение, защото действията, които се предприемат, ще костват сериозен финансов ресурс, добави той.

Вчера, два дни след като петното навлезе в българския участък на Дунав, Сърбия призна, че авария в рафинерията в Прахово причинила кризата.

Според министърът, финансовото обезщетение трябва да се разпредели между засегнатите страни.

Чакъров обясни, че има процедури в международното право и е необходимо да се направят необходимите постъпки. В Дунавската конвенция обаче няма клаузи за обезщетения. Работи се България и Румъния да предприемат координирани действия по този въпрос, добави той.

Румъния ще заведе дело срещу Сърбия

заради замърсяването на Дунав и ще настоява Белград да й изплати обезщетения за нанесените щети, стана ясно междувременно.

Според румънски вестник съществуват три международни конвенции, на базата на които това може да стане.

Властите в Букурещ заявиха, че ще направят всичко възможно нефтеният разлив по Дунав да не стигне делтата на реката, защото това би довело до екокатастрофа в един от най-големите биосферни резервати на Европа ище намали драстично очакваните икономически резултати от водния и ловен туризъм.

Румъния вече започна да строи временни заграждения, за да ограничи разлива, който идва на територията й.

"Недопустимо е при инцидент от подобни мащаби сръбските власти да нямат никаква реакция. Сърбия е страна без никакви стандарти в опазването на околната среда", цитира изданието румънския министър на околната среда Сулфина Барбу.

Сръбският министър за капиталовите инвестиции Велимир Илич заяви, че

Сърбия не може да приеме искането на Румъния за обезщетение

заради замърсяването, предаде ТАНЮГ.

"Вярно е, че нефтеното петно е дошло в Румъния от Сърбия, но откъде е дошло в Сърбия... Трябва да установим", каза Илич на пресконференция в Белград снощи.

Той добави, че Румъния има право да иска обезщетение и че Сърбия е "готова да санира това, ако е причинено от предприятия на сръбска еритория".

Илич напомни, че Дунав тече и през други страни, а не само през Сърбия, и според оценката му е "спорно откъде се е появило нефтеното петно".

Министърът каза още, че по време на най-новите наводнения в областта Банат придошлите води на Дунав са дошли от Карпатите в Румъния и Сърбия и това е била "висша сила", чиито последици Белград е трябвало сама да санира.

По думите на зам.-министъра на околната среда и водите Любка Качакова става дума за

безпрецедентно замърсяване.

Заради него България ще предложи промяна в текстовете на Дунавската конвенция и ясен регламент за инспекции в потенциалните замърсители.

Няма нито един случай на умряла риба или птица по реката. Следи се качеството на питейните води. Засега няма критична ситуация, успокояват от екоминистерството.

Петното е минало покрай помпените станции на АЕЦ "Козлодуй", но

има разпореждане да не се снемат преградите,

защото е възможно да са се откъснали парчета от разлива.

Ще започне акция по локализиране на петното и изгребването му. Вчера стана ясно, че пет кораба ще се включат в почистването на Дунав.

Румъния и Чехия са готови да помогнат с техническа и експертна помощ в почистването.

Главният директор на "Гражданска защита" Андрей Иванов изпрати искане за помощ до Центъра за мониторинг и информация на Европейската комисия във връзка с преодоляване на щетите от замърсяването.

В писмото се казва, че трябва да бъдат направени

сателитни снимки на засегнати участъци

по реката. За отстраняване на замърсяването по брега е нужна експертна помощ и специализирано оборудване. Необходима е помощ както за обезвреждане на опасния отпадък, така и цялостна финансова подкрепа за преодоляване на създалата се ситуация.

Всички медии в Сърбия отделят внимание на проблема със замърсяването. Вестник "Политика" цитира съобщението на Министерството на селското стопанство, в което пише, че републиканската инспекция по водното стопанство е задължила фирмата "Нафтна индустрия Сърбие" (НИС) незабавно да предприеме всички мерки за предотвратяване на замърсяването на Дунав.

Под заглавие

"Възможно е да има още някои виновни"

вестник "Данас" също се спира на екологичния проблем. Изданието цитира координатора на републиканската инспекция на водното стопанство Душан Добричич.

Той обяснява, че резултатите от анализите на взетите проби и по-нататъшните изследвания ще покажат дали аварията при Прахово е причината за голямото нефтено петно.

Според Добричич споменатите инсталации на фирмата не са толкова голям замърсител и е възможно да съществува още някой замърсител по течението на Дунав.

Полицията и прокуратурата в Неготин работят

по откриването на отговорните за изтичането на мазут от инсталациите на НИС Сърбия в Прахово, пише "Данас", като се позовава на информация на агенция Бета.

Източници на агенцията потвърдили, че този екологичен инцидент се е случил заради човешко нехайство, тъй като при претакането на мазут един от вентилите е останал отворен, посочва всекидневникът.

"Във Видин предстои да се справим с една нелека задача ? да почистим брега от отлагания вече три денонощия мазут. За нашата община това е ивица около 22 километра", каза в интервю за Експрес.бг кметът на Видин Иван Ценов. По думите му мазутът е отложен на метър, метър и половина от брега, замърсената площ е около 30 декара.

Два са начините за почистването, обясни кметът. "Единият е механичен. Пясъкът и чакълът трябва да се изгребат и депонират в специални депа, защото става дума за опасен отпадък", обясни той.

Според него това ще струва около 160 000 лв. Биотехнологичният метод бил два пъти по-скъп.

Ценов каза, че е разговарял с кмета на Зайчар Тошко Мичич за петното. "Но моите колеги не бяха информирани за тази авария. Чак след като реагира българската страна, са били взети мерки и в Сърбия", добави той.